Петър Бойков Витанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз си мисля, че няма нужда да привеждаме допълнителни аргументи и допълнителни мотиви за това решение, защото всеки човек с капка социална сетивност или емпатия усеща вътрешно в себе си, че е крайно необходимо да проведем един дебат и да вземем едно решение по въпрос, който, апропо, се дискутира години наред в редица Народни събрания. Много често дискусиите по тази тема преди са преминавали сферата на тази солидарност, която всички лелеем, и са отивали в графата „популизъм“. И искрено вярвам, че днес няма да се стигне дотам. Както вече стана ясно, две са насоките на промените в Правилника. Едното е съотнасяне на текстовете, свързани с приемането на Закона за Комисията за противодействие и превенция на корупцията, и заменянето на тези текстове с досегашните, свързани със Сметната палата, във връзка с отчетността на народните представители. И вторият, струва ми се, по-значим и съдържателен, е свързан с възнагражденията на народното представителство. Както вече споменах – въпрос, който се е разисквал през годините многократно, но никога не е имал решение. Идеята на това замразяване на възнагражденията, струва ми се, от една страна, е свързана с голямото очакване на обществото, защото в тези дни на криза ние трябва да даваме пример, включително и чрез нашите възнаграждения, но той има и чисто практично измерение, а именно подобряването на прозрачността и отчетността в държавните финанси. Това, което правим, е да премахнем автоматизмите. Още нещо, може би една скоба – не народните представители са виновни за значителното повишаване на възнаграждението им през последните години, а именно това обвързване с различни автоматизми, което направи средната заплата, бих казал, в страната – в публичния сектор, значително изпреварваща ръста, производителността на доходите на останалите и така нататък. Затова моят апел към Вас е съвсем смирено да приемем тези промени в Правилника, за да дадем добър пример пред българското общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)