Петър Николаев Петров

Доцент Славов, аз също не съм съгласен, че няма достатъчен съдебен контрол върху прокурорските актове – казвам го формално, за да изразя несъгласие, даже ще Ви дам един пример. Подадох сигнал за извършено престъпление по чл. 353д от Наказателния кодекс за опасни вещества и прокурор от Районна прокуратура – Видин, три пъти отказа да образува досъдебно производство с абсурдни мотиви, три пъти бе отменяно след подадена от мен жалба неговото прокурорско постановление – два пъти от горестоящата прокуратура и тъй като попада в обхвата на тези престъпления, които посочихме през юни 2023 г., след това третия път беше отменено и от първоинстанционния съд. Четвърти път отново е отказал – със същите преписани мотиви, и сега съм принуден да се възползвам от тази процедура, която е пред изпълняващия функциите главен прокурор. Подал съм преди три месеца съответната молба за отмяна – чл. 138 от ЗСВ, ако не ме лъже паметта, ал. 2, и все още нямам отговор. Но защо го казвам? Защото, дори когато се оказа, че имаме и съдебен контрол, той връща със задължителни указания до извършването на проверка и тогава и прокуратурата не ги спазва. И когато пуснах молба до изпълняващия функциите главен прокурор, го попитах: след осмия, деветия път, десетия отказ за образуване кого да търся, към кого да се жаля? Именно затова считам, че трябва да приемем това предложение, което е от народните представители от Вашата група, защото повечето съдебен контрол, малко или много, ще ни защити срещу произволията на някои прокурори, които си позволяват по няколко пъти да издават едни и същи незаконосъобразни прокурорски постановления. Попадаме в един омагьосан кръг – жалиш, отменят, жалиш, отменят, жалиш, отменят, и никой не им търси контрол. Така че поне с липсата на публичен контрол съм съгласен с Вас. Благодаря.