Владислав Панчев Панев

Уважаема госпожо Председател, колеги! Очевидно е, че има проблем с цените, въпросът е какви са адекватните мерки по повод овладяването на инфлацията. Миналото лято помним, че със Закона за въвеждане на еврото бяха предложени и приети мерки по отношение на това регулаторите да въздействат върху цените и видяхме, че особен ефект нямаше, освен че натискът върху бизнеса се увеличи и в същото време търговците увеличиха цените си още преди тези мерки, преди Законът да е влязъл в сила, защото те действат по този начин и е напълно нормално – това е пазарната икономика. Опасявам се, че тези мерки ще действат по абсолютно същия начин, както предишните – именно няма да имат ефект. И аз ще посоча какви са правилните мерки за овладяване на инфлацията. Въвеждането на понятия „справедлива цена“, „пределна цена“, „икономически обоснована цена“ води до рискове в бъдеще за произвол от страна на регулаторите. А именно този риск търговците ще го вкарат веднага в цените на своите стоки и това е голям проблем за гражданите според мен. Изказванията от вчера, че ще се въвежда междуведомствено звено, което да следи цените – нещо като комитет по цените от едно време и планов комитет до 1989 г. – помним тогава до какво доведе. През 1991 г. имаше вече реплика от страна на тогавашния министър-председател: „За бога, братя, не купувайте!“, защото административното определяне на цени не е решението на този сериозен въпрос с инфлацията. Това, което като мерки може да се предприеме от страна на управляващите, и аз го препоръчвам през следващите седмици, е едно – с бюджета трябва да се овладее бюджетният дефицит, да се предприемат реформи по овладяването на бюджетните разходи. Те миналата година, по времето на приемането на бюджета за 2026-а, който не беше приет и правителството падна заради това, бяха достигнали 46% от брутния вътрешен продукт, заедно с еврофондовете и всички останали разходи, което е крайно неприятно число и предполага забавяне на икономическия растеж, каквото виждаме не само в България, а и в много други държави. По този начин паричното предлагане може да се овладее и да се свие, тъй като основна причина за инфлацията – и така пише в учебниците по икономика – е именно увеличаването на парите в обращение. Когато те се увеличават, търсенето на стоки и услуги нараства, оттам цените също нарастват, още повече при спад на индустриалното производство в България, който се дължи на много други фактори. Един от тях е начинът на разпределение на земеделските субсидии. Когато те се насочват основно към един сектор от земеделието, а именно зърнопроизводството, тогава е напълно логично България да внася 80% от зеленчуците и плодовете си. И ако искаме да имаме местно силно производство и по-ниски цени съответно, ние трябва да пренасочим тези субсидии. Сега по повод енергийната криза, свързана с войната в Залива и поскъпването на горивата: специално оранжерийните зеленчукопроизводители имат много сериозен проблем, тъй като, от една страна, цената на природния газ на международните пазари е над 50% нагоре за последните два месеца, а свързаната с това цена на изкуствените торове също се повиши значително. И това е компонент, който може би ще влияе на себестойността на земеделската продукция още месеци, ако не и година напред. Друга мярка, която може да се предприеме следващите седмици, е повишаването на прага за регистрация по ДДС, каквото ние предлагаме от няколко години, и беше прието и след това отменено от предишното редовно правителство. Така че има ефективни мерки, които могат да се борят именно с поскъпването, което е реален факт и реален проблем в България. Според мен обаче те не са залегнали в този закон. Този закон предполага повече натиск от страна на държавните регулатори към търговците и към производителите, което не е ефективно по никакъв начин. Отделно изказванията от вчера, че администрацията ще бъде увеличена с разкриването на нови звена, които да контролират цените, с изказванията от вчера, че това не са единствените закони, които ще целят намаляване на инфлацията – мен лично много ме безпокоят, тъй като тази посока означава още повече регулации, още повече натиск върху търговците и съответно вземането от тяхна страна на превантивни мерки към поскъпване на стоките и услугите още преди законите да са влезли в сила. Благодаря.