Венко Николов Сабрутев

Благодаря, господин Председателстващ. Ще говоря по всички параграфи от Законопроекта, затова моля за толерантност откъм времето. Честно казвано, нямах намерение да се изказвам, но бях провокиран от колегите от „Прогресивна България“, основно от емоцията, от ръкоплясканията. Уважаеми колеги от „Прогресивна България“, сега ще Ви дам още няколко повода да попляскате. Господин Проданов каза, че дефицитът бил от скрити фактури в разни чекмеджета. Искам да Ви разкажа за 1262 фактури, скрити в такива чекмеджета – по договора с „Боташ“, за над 630 млн. евро към днешна дата! Аплодирайте, колеги от „Прогресивна България“! Не Ви чувам! Господин Проданов, Вие много добре знаете защо не внасяте официален разчет на приходите и разходите в Народното събрание. И това е защото точно това за „Боташ“ ще излезе, а другата новина е, че държавата няма необходимост от такъв заем. Защото, колеги, този заем не е просто 3,8 милиарда, които българските граждани и нашите деца ще плащат, това са и лихвите – 160 млн. евро на година лихви! Колко са 160 млн. евро? Две детски болници всяка година. Колко са 160 млн. евро? Шестдесет детски градини и ясли на година. Ще използвам изказването си, за да Ви дам още един повод да ръкопляскате. Да честитим заедно рождения ден на господин Румен Радев! Неговите депутати днес ще му гласуват 3,8 милиарда да си харчи, а за българските граждани ще останат 3,8 милиарда дълг с 160 милиона на година лихви. Благодаря. (Частични ръкопляскания.)