Костадин Тодоров Костадинов

Благодаря, госпожо Председател. Точно преди една година, уважаеми сънародници, беше подписан изключително срамният за България протокол с Гърция –двустранен, с който България отстъпи за още пет години управлението на водите на река Арда на Гърция. Тъй като ние тогава, в продължение на около три месеца, се опитвахме да направим така, че да накараме правителството тогава на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ да не се поддава на гръцкия натиск, за нас това беше много сериозна и вътрешнополитическа, и външнополитическа загуба едновременно. Не за нас от ВЪЗРАЖДАНЕ в конкретния случай, а за нас – българските граждани, за българския национален интерес, за българската държава. Защото и тогава, и сега ние не спирахме да припомняме, че България не е длъжна да прави подобни двустранни протоколи, още повече че спогодбата за Арда с Гърция беше изтекла. И поради тази причина, с оглед на това, че Рамковата директива за управление на водите в Европейския съюз не задължава, натъртвам, не задължава държавите в Европейския съюз, особено пък тези, които са по терминологията на Рамковата директива „горни държави“, тоест тези, от които водите изтичат към „долните държави“ – България е такава, защото се намира на по-висока надморска височина от Гърция, съответно ние даваме води, не задължава „горните държави“ да съгласуват своите вътрешни планове за управление на водите с „долните държави“. Тъй като Европейският съюз е в процес на една пълзяща, скрита федерализация, вече държавните планове за управление на водите се третират като достатъчни при управлението на водните ресурси и не е нужно да има двустранни споразумения. Разбира се, те не са забранени. Ако държавите решат да регулират някакъв подобен проблем помежду си с двустранно споразумение, това е възможно, но не е задължително. Това, което ние миналата година призовахме правителството на ГЕРБ, ДПС, БСП, „Има Такъв Народ“ – да запази българския национален интерес, обаче не беше чуто. За съжаление, виждаме, че в момента политиката на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Има Такъв Народ“ от миналата година продължава да се спазва по абсолютно същия начин от страна на сегашното управление на „Прогресивна България“, начело с Румен Радев. В продължение на няколко седмици вече ние се опитваме да разберем какво точно се е случило на преговорите с Мицотакис, който беше тук на 5 юни, в началото на този месец. След които останахме само и единствено с едни половинчати изказвания от страна на заместник министър-председателя Александър Пулев, че вече се водят преговори с Гърция за подписването на такава спогодба, защото този протокол, който в момента имаме, на практика, е едно нещо като нищо, тъй като той не е законовоустановен. Той дори не може да се третира в чистия смисъл на думата като двустранна спогодба по смисъла на международното право. И другото нещо, което чухме, беше от страна на министър-председателя Радев миналата седмица, в петък, тук – от парламентарна трибуна, където той каза, че България ще води преговори с Гърция. Въпросът е какво точно обаче ще искаме ние, защото това, което чухме, е, че България щяла да иска да влезе в управлението на някои пристанища в Беломорска Тракия. Само че нито една държава в Европейския съюз, повтарям – нито една държава в Европейския съюз, не търгува своите води по този начин. Нито една държава! Водата е най-големият стратегически ресурс на 21 век с оглед на климатичните промени. Особено пък тук при нас на Балканите, където България все повече започва да изпада в състояние на засушаване на южните си територии. В резултат на това започват, поне климатолозите да говорят за преместване на климатичната граница, която в момента минава между, горе-долу по границата между България и Гърция, минава границата между умерения и субтропичния пояс. Но според най-различни климатични прогнози в рамките на следващите няколко десетилетия тази граница може да мине билото на Родопите. И тогава ще имаме много сериозен проблем с водите. Една държава личи, когато е управлявана от държавници – тогава когато нейните ръководители мислят за десетилетия напред. Когато обаче видим как тук от тази трибуна министър-председатели говорят за няколко месеца напред, това вече е много трагично, уважаеми сънародници. Защото миналата година Росен Желязков, тогавашният министър-председател, ни убеждаваше как ние сме щели да получаваме пари от Гърция за това, че ще им даваме вода. Тази година успяхме да получим информация колко точно пари сме получили и стана ясно, според признанието на самия министър-председател Радев, вече наследникът на Желязков, че за миналата година ние сме получили 4,2 млн. лв. При условие че сме продали 164 милиона кубични метра вода на Гърция, това означава, че ние сме продали един кубичен метър на стойност две стотинки. Същевременно водата в Община Ивайловград, на чиято територия всъщност се намира последният язовир, от който ние изпускаме вода за Гърция, водата за българските граждани, уважаеми сънародници, е шест лева. Да кажа още веднъж: на гърците продаваме кубика на две стотинки, на българите собствената ни, уж, държава продава за шест лева. Това беше казано миналата седмица тук – от тази трибуна, с много героичен патос. Как ние получаваме пари!? Може би в резултат на героичните усилия на сегашното правителство, начело с героичния министър-президент Радев, вместо две стотинки, ще вземем три, а може би дори четири стотинки. Това е двукратно увеличение. Сега, като оставим настрана иронията и сарказма, които, макар и болезнени, все пак трябва да бъдат споделени от тази трибуна, ще трябва да кажем и нещо, което е много притеснително. Ние така и не получихме, разбира се, обстойна информация за преговорите, които са водени с Мицотакис. Ще продължаваме да изискваме, разбира се, макар че сме наясно, че няма да ни бъде дадена такава. В това отношение българското правителство има пълна приемственост с предишните. Както ГЕРБ и ДПС криеха информацията от ВЪЗРАЖДАНЕ, така и сега „Прогресивна България“ крие информацията от ВЪЗРАЖДАНЕ. Обаче прави впечатление нещо интересно. Миналата година на преговорите, които вървяха между февруари и май, тъй като спогодбата беше подписана, тоест протоколът беше подписан на 2 май миналата година, гръцкият заместник-министър Хадзивасилиу, който водеше преговорите, си позволи да отправи една изключителна скандална реплика към българския преговарящ екип. Сега ще я цитирам: „Вие какво си мислите, че можете да правите с водите си каквото си искате ли?“ Край на цитата. Репликата е на гръцкия заместник-министър на външните работи Хадзивасилиу. Тогава от страна на българския заместник външен министър към онзи момент има съответната реакция, но да кажем, че тя не е била толкова твърда, колкото на нас ни се иска. Само че тази година се получава едно интересно съвпадение, защото три дни след като Мицотакис беше на посещение тук, в България, един от другите заместник-министри, който участваше в този преговорен процес – Атанас Костадинов, беше уволнен. Сега, може би това е част от политическата чистка в управлението на държавата, което е съвсем нормално – в крайна сметка всяко ново управление ще си избере политическият екип, с който да работи. Но съвпадението е много странно и много неприятно. Защото ние си задаваме въпроса: да не би случайно, когато гърците са дошли тук, да са поискали точно един от тези, които са били по-твърди в отстояването на българската позиция, да бъдат премахнати от управлението на страната? Защото три дни след идването на Мицотакис точно да бъде махнат, а не в самото начало, когато започна управлението на „Прогресивна България“, наистина е много странно съвпадение. Между другото, още нещо трябва да знаят българските граждани, тъй като пък две седмици по-късно дойде, така в почти синхрон в България, заедно с посещението на Мицотакис, дойде и турският външен министър Хакан Фидан. Ние искаме да получим информации, но продължава да се крие това нещо от нас, дали Хакан Фидан не е поставил въпроса за българските води, защото той постави въпроса за българската територия. Турция отправи претенции към България. Българското правителство в лицето на Шишков заяви, че няма проблем да даде една магистрала на концесия на Турция, явно такива преговори се водят. И скоро ние, примерно от Варна, ако искаме да пътуваме към Бургас, ще трябва да плащаме на турската държава, защото турската държава ще я строи, няма да е турска частна компанията, там общо взето всичките служат на Ердоган. Но въпросът е в друго. Турция и Гърция определено имат общ фронт срещу България и това всеки един, който е участвал в преговорите с турците и гърците по въпроса за водите, знае. Турция и Гърция от години, като казвам от години – от 1968 г. насам, настояват въпросът за водите да бъде регулиран в тристранна спогодба, което е абсолютно безпрецедентно. Преди малко споменах, че може да има двустранни спогодби, това не е проблем, макар че не е задължаващо за държавите – членки на Европейския съюз. Може да има двустранна спогодба с държава извън Европейския съюз, но тристранна спогодба не съществува на територията на Европа. Турция и Гърция обаче настояват за това. И тъй като България е провалена държава, тъй като България не е държава дори, извинявам се, България е колония, която се управлява от един колониален елит, корупционен елит, очевидно е, че турците и гърците си разиграват коня в България, както си искат. Честно казвано, ако аз можех да правя това нещо на тяхната територия, и аз щях да го правя. Всяка една уважаваща себе си държава прави така. Очевидно е, че Турция и Гърция са такива държави. На мен не ми харесва тяхната политика, но не мога да не призная истината, а тя е, че поставят България на колене. Но не е луд този, който яде баницата, уважаеми сънародници, луд е този, който я дава. Защото на нас тук – от тази трибуна, ни се обяснява „как ние не трябва да се караме с нашите съседи“ – Александър Пулев, цитирам, „как ние не трябва да отправяме претенции към нашите съседи“ – Румен Радев, цитат. На фона на всичкото това нещо става все по-трудно да получим отговор на въпроса как точно българската държава, в лицето на което и да било правителство, защото виждаме, че няма разлика между правителството на ГЕРБ и ДПС, от една страна и на „Прогресивна България“, от друга страна, защитават българските интереси. Как точно българският министър-председател – сегашният, за бившия – Росен Желязков, няма какво да говорим, там работата е ясна – ще обясни на гражданите на Ивайловград, че докато те ползват вода за шест лева на кубичен метър, същевременно той продава вода на Гърция за две стотинки, две стотинки – шест лева! ВЪЗРАЖДАНЕ настоява да получи максимално пълна и пространна информация за преговорите, които са водени както с Мицотакис, така и с Хакан Фидан, както за водите на Арда, така и за водите на Тунджа и на Марица. И също така настояваме да получим пълна информация за преговорите, които се водят по отношение на предоставянето на териториални концесии на съседната Република Турция в България.