Костадин Тодоров Костадинов

Благодаря, госпожо Председател. Клишето, че корупцията убива, в България, за съжаление, не е клише, защото корупцията в България наистина убива хора и уби – преди, преди три дни, уби две деца. Даже в парламента станахме на крака да почетем паметта им, което е най-малкото, което може да бъде направено. Обаче вчера се случи абсолютно същата огледална катастрофа, само че на магистрала „Струма“, и то парадоксът е, че се случи един час, след като Петър Петров от ВЪЗРАЖДАНЕ даваше брифинг по темата за мантинелите. Този път поне се размина само и единствено с материални щети, без човешки жертви. Обаче има някои неща, които трябва да бъдат казани ясно и категорично, не че ще има кой знае каква голяма полза, но поне да ги кажем, да ги чуят българските граждани. Ако имат уши, разбира се! Проблемът с мантинелите е много сериозен, защото е заложен още от самото начало, когато са строени не само магистралите, но и когато са правени ремонти по така наречените първокласни пътища в България, ако въобще в България можем да кажем, че има първокласни пътища, защото нашите пътища, на практика, второкласни – в най-добрия случай, представляват едни огромни скотобойни. Миналата година, всъщност не – преди две години и половина, Петър Петров от ВЪЗРАЖДАНЕ постави един сериозен въпрос: какво е качеството на мантинелите на магистрала „Тракия“ в конкретния случай, и отделно имаше запитване за „Хемус“ и за „Струма“. И още тогава, преди две години и половина, с отговора, който получихме, ние разбрахме, че особено в някои много сериозни участъци, като тези, които са построени 2009 – 2012 г. по време на първото управление на Бойко Борисов, участъкът, който е на територията на трите области Бургас, Ямбол и Сливен, е покрит с мантинели, които не са от необходимия клас, който трябва да бъде сложен на магистралите. Просто те са за задържане на леки коли, но не и за големи камиони. Самите мантинели сами по себе си отговарят на изискванията, но за леки коли, не за камиони, което е абсурдно – да сложиш на най-натовареното трасе в България подобен тип мантинели! Оттам насетне какво се случи? Нищо не се случи! Всъщност благодарение на натиска, който ВЪЗРАЖДАНЕ оказа в продължение на една година след това, отново искам да благодаря на Петър Петров, който прие много присърце тази кауза, в началото на април 2024 г. правителството на сглобката, под наш натиск, прие една наредба, с която регламентира замяната и контрола на некачествените мантинели по българските пътища, не само по магистралите. Но, и тук е вече голямото но, от април 2024 г. досега не е свършено нищичко по този въпрос. Нищичко! Подменяме само и единствено участъци, където има станали катастрофи. И тук обаче има „но“. Тези участъци се подменят понякога между 6 и 12 месеца, след като е станала катастрофата. Аз пътувам всяка седмица Варна – София два пъти. Има участъци, където в продължение на 12 месеца, след като, примерно да кажем, е станала катастрофата, не се поправя счупената мантинела. Имаше даже един куриозен случай, в който на едно и също място станаха три последователни катастрофи, една година не се поправи мантинелата. Една година! И после се чудим защо стават катастрофи. И после ставаме прави?! И почитаме паметта! Пак казвам, това е най-лесното, което може да направим. Но е ужасно лицемерно! Защото тук станаха на крака – прави, хора, които имат вина, пряка, за това, което се случи преди няколко дни, включително и за вчерашната катастрофа. Същевременно обаче ще припомня, че миналата година тук бяха приети мракобесни поправки в Закона за движение по пътищата. Казвам „мракобесни“, защото целта им беше не да се повиши безопасността по пътищата, а да се направи така, че да бъдат глобявани хората, за да може да се пълни бюджетът, който, както е добре известно, е продънена каца. Продънена каца! Защото България в продължение на четири години последователно взема заеми, за да може да върже по някакъв начин, макар и фалшиво, сметките, за да можем да бъдем набутани насила и с фалшифицирани данни в еврозоната. И сега плащаме цената на тази фалшификация, на това продължавано престъпление, извършвано от няколко поредни правителства, включително от правителствата, които Румен Радев назначаваше в периода, когато беше президент.