Петър Николаев Петров

Благодаря Ви, госпожо Председател. Изказванията са ми по § 25, който е по предложение на Комисията и е залегнал в доклада, както и по § 24, който става § 32. На второто заседание в Правната комисия дискусията по него започна с едно изказване от моя страна, че предложенията, които бяха внесени между първо и второ гласуване от страна на „Прогресивна България“, бяха извън предмета на първоначално внесения законопроект, както и на общия доклад по трите законопроекта. Тези три насоки бяха уреждане на процедури по дисциплинарна отговорност, атестацията и провеждането на конкурсите, нещо, което въобще не беше споменато и в първоначалния проект. Още тогава призовах вносителите да се откажат и да оттеглят тези предложения. Повечето от тях наистина впоследствие по време на заседанието на Правната комисия бяха оттеглени. Все пак останаха няколко, като § 25, който урежда процедурите по дисциплинарната отговорност. Както заявих и тогава, поне според мен най-големият проблем на съдебната система не са нито атестациите, нито провеждането на конкурсите, нито процедурите по дисциплинарна отговорност на магистратите. Най-големите проблеми са по правоприлагането по Закона за съдебната власт. Там би следвало да се съсредоточат усилията на мнозинството да реши проблемите, които се създават и се натрупват. Именно поради това, както не гласувах тогава на новосъздаваните параграфи с предложенията между първо и второ гласуване, няма да гласуваме и сега точно тези конкретни новосъздавани параграфи, които са залегнали в доклада на Комисията. На следващо място, по § 24, който става § 32. Преди малко от трибуната бе поставен един срок в ал. 3 на § 32, а именно задължаване на Висшия съдебен съвет да организира провеждането на избори за изборни членове от квотата на съдии, прокурори и следователи до 17 октомври 2026 г. Такъв срок не беше посочен в първоначалния проект, не беше обсъждан на проведените заседания на Комисията с представителите на съдебната власт на проведените две заседания. Той се появи днес в Законопроекта. Когато се слага точна крайна дата за извършване на определено действие и в случая задължаване на съдебната власт да проведе изборите за членове на ВСС от двете колегии, мисля, че би следвало това да бъде обсъдено дали е технически възможно, тъй като сега в момента се появява един краен срок. Аз лично, въпреки изложените мотиви, не съм чул становище на представителите на съдебната власт дали могат наистина да проведат избори до този краен срок. Разбирам идеята те да бъдат дисциплинирани и да проведат този избор от тяхна страна, но от друга страна, все пак ние – Народното събрание, нямаме краен срок да изберем членовете на ВСС, което, разбира се, ще се случи, след като „Прогресивна България“ се разберат с ГЕРБ за нужните им 160 гласа и разпределят квотата – дали ще бъде четири към едно, или три към едно, за членовете, които да си предложат и да си гласуват. Но встрани от това, имайте предвид, че когато сложим такъв краен срок – от 17 октомври 2026 г., напълно е възможно – дали по обективни причини, дали по умишлен саботаж, този срок да не бъде изпълнен и именно тогава е напълно възможно в началото на октомври, или малко преди изтичането на този краен срок, именно представители на съдебната власт да обвинят Народното събрание и представителството, което го е приело, че видите ли, е направило грешка, защото този срок не може да бъде спазен. Отново ще повторя, възможно е да има обективни причини за тази невъзможност, възможно е да има и умишлен саботаж, за да не се спази от страна на определени лица този срок, който се поставя, поради което ще се въздържим от гласуването, тъй като лично според мен, не би следвало ние да слагаме краен срок преди да сме чули становището в Комисията на представителите на съдебната власт дали могат да го изпълнят. Благодаря, госпожо Председател.