Стою Теодоров Стоев

Благодаря, госпожо Председател. За да не се преповтарям с водения досега дебат, ще направя изказване по § 16 и всички останали, свързани с промяна на статута на следствието, § 27 относно дисциплинарното производство и § 31. Уважаеми колеги, всички може би сме наясно с текста в Конституцията, а именно чл. 88, че законите се приемат на две четения в два отделни дни, освен ако Народното събрание не реши те да бъдат проведени в един и същи. Между първо и второ четене се появиха едни текстове, които не коментирам дали са правилни, или не, но без особен дебат, без особени мнения и без особени ярки, изразени становища от професионалните организации, в Комисията се приеха, включително и редакция в Комисията, които променят реално статута на следствието. Член 126, ал. 2 от Конституцията казва къде е границата и докъде се разпростира всъщност влиянието на главния прокурор в съдебната власт, а именно, че упражнява методическо ръководство и надзор за законност върху всички прокурори. Член 128 пък в абсолютно отделен текст всъщност определя следствените органи. Никъде в Конституцията не е заложена рамка, в която следствието е подчинено на главния прокурор. И с едни текстове между първо и второ четене, доразвити, между другото, с предложения на колеги в Комисията, ние реално подчинихме следствието на главния прокурор. Не говоря за текстовете, които се приеха, в които автоматизмът директорът на Националната следствена служба да бъде заместник главен прокурор отпаднаха, защото те са в правилната посока, но самият статут на следствието и това ние да го сложим на пряко подчинение, административно и кадрово, на главния прокурор, не е редно според мен в толкова съкратени и без дебат срокове. Едни от основните мотиви, за да се отхвърлят предложения между първо и второ четене, които бяха сложени още на първо четене, предложенията за реформи, бяха отхвърлени с това, че ще има време за тях. Те са в правилната посока, но ще бъдат доразработени от Министерството на правосъдието и внесени като отделен пакет законопроекти. Чухме такова становище и днес. Добре. Супер. Страхотно. Надявам се това да стане максимално бързо, защото дълго време в годината, за съжаление, тези реформи бяха отлагани. Но защо с този законопроект, с текстове между първо и второ четене, ние приехме такава голяма промяна за следствието и защо даваме повече правомощия на главния прокурор сега с този законопроект? Не чух убедителни мотиви в Комисията. Минава малко между капките и в този дебат сега. Сега, относно § 27 – друга тема. Всъщност това, което се прие в § 27, е добро, че ако не са изслушани лицата, за които има дисциплинарно производство срещу тях, то самото се прекратява. Това е супер текст, няма спор. Но самият чл. 323, който се отваря с § 27, казва как тече производството във връзка с дисциплинарните мерки. И той казва, че всъщност обжалването срещу актове по дисциплинарни производства, се обжалват пред Върховния административен съд. Дотук добре. Лично ние смятаме, че мястото на обжалването на дисциплинарките е най-малко по реда, който ние въведохме в § 10 относно чл. 36, а именно да се разпределят спрямо това самият магистрат в коя част е от съдебната власт. Въпреки че лично за мен по-добрият вариант беше със смесените състави, но това вече е отделен въпрос, който вече коментирахме в предишна дискусия. Обаче ние в § 10 приехме една редакция тук – предложена в залата, която казва, че освобождаването също върви по реда на чл. 36, а именно разделят се компетенциите – дали във ВКС, или във ВАС. А една от дисциплинарните мерки по 323, които може да бъде наложена, е именно освобождаване. И сега, въпросът ми е всъщност по кой ред ще се обжалва наложената дисциплинарна мярка освобождаване. Единият текст ти казва, че то ще бъде спрямо това дали си в общите съдилища, най-грубо казано, или в административни, а другият текст ти казва, че сигурно си във Върховния административен съд. Сега, ясно е кой е общият текст, кой е специалният текст, за съжаление. Общият текст е този от чл. 36, специалният текст е в чл. 323. Надявам се тази колизия да бъде отстранена тук в залата, да се каже какви са реалните мотиви на законодателя, защото лично нашето мнение е, че трябва да вървят по новия ред и дисциплинарните освобождавания, и като цяло дисциплинарките, но не сме чули всъщност каква е действителната воля на мнозинството относно това. И последно ще засегна § 31, който ние на първо четене казахме, че ще подкрепим, защото тази реформа, която беше проведена чрез Закона за държавната собственост, беше абсолютно порочна. Изключително много се радвам, че поне тази реформа не беше изоставена между първо и второ четене, така, за съжаление, както се случи с други неща, за които така или иначе вече се води дебатът по тях. Няма да ги преповтарям. Относно сроковете в § 32 – действително сега Народното събрание е изправено пред, така да кажа, цугцванг. Каквото и да направи, все ще бъде в грешка. Защото скъсяването на сроковете, от една страна, ще предизвика реакция, че ние се намесваме в независимостта на съдебната власт. От друга страна, ако не се намесим, това означава тази процедура да протече изцяло по време на президентската кампания с президентските избори, където, за съжаление, фокусът отива изцяло другаде. Или пък, евентуално, изцяло след Нова година, което е абсолютно недопустимо – толкова време да се бавим с избора на ВСС. Но това цялото нещо може би беше предизвикано от това колко време ние приемаме Закона за съдебната власт, защото се вижда, че по процедурните въпроси, свързани с избора на ВСС, се приеха изключително малко предложения и може би единственото, което имаше смисъл за процедурата, е именно уреждането на тези положения, които сега се приемат с § 32. Благодаря Ви.