Велислав Величков Величков

Благодаря, госпожо Председател. Ще взема отношение по § 12 и след това по § 17 и параграфа, който касае гласуването за професионалната квота. Уважаеми колеги, може би не обръщаме достатъчно внимание на един важен текст, който не беше оттеглен, а остана в Законопроекта, и въпреки че не касае пряко избора на Висш съдебен съвет, е много важен, защото имаме традиция в избора на кандидати за председатели на върховни съдилища и главен прокурор – с по един кандидат се прави избор. Затова предлагаме с колегата Стоев промяна в процедурата по провеждане на повторния избор, ако президентът на Републиката откаже да назначи предложения от пленума на Висшия съдебен съвет кандидат за един от постове на така наречените тримата големи в съдебната власт. Президентът прави отказ и връща на Висшия съдебен съвет за ново гласуване – мотивирано, задължително той се мотивира. Това, което се случва след това, и сме го гледали много пъти, е, че се събира съставът на Висшия съдебен съвет и без никакви коментари по мотивите на президента прегласува кандидата. И всъщност тази конституционна норма, на практика, губи своя смисъл. Тя става едно рутинно действие, в което президентът казва – много важно, прегласуваме и да издава указа за назначаване. Предлагаме да се осмисли тази конституционна функция на президента, защото тя е много важна. Конституционният законодател не е имал предвид това и до една промяна в Закона, преди около десет години, процедурата не е била такава. А именно, след като президентът върне кандидатура, мотивирано, Висшият съдебен съвет да извърши новия избор при условията и по реда на ал. 1 – 12. Това означава да започне процедурата отначало, да допусне и нови кандидати в тази процедура. След като според президента на Републиката в обвързана компетентност той издава указ за назначаване, избраният кандидат не отговаря на високите професионални и нравствени качества, които се повториха тези два дни 50 пъти поне в залата, нека преценим, че може би има нужда от алтернативни кандидатури. И ако те отговорят на очакванията на членовете на новия, надявам се, качествен състав на Висшия съдебен съвет, или ако по някакви причини сме били само с един кандидат – дори и основателни, тогава да се проведе наново събеседване, гласуване и при президента да отиде мотивирано защо даден кандидат е отново избран или пък е предложен вече друг кандидат. И много Ви моля, нека вникнем в тази норма. В нея няма нищо политическо. Но има нещо много важно за държавата – утвърждаване на държавността и на органите, които извършват най-важния избор в съдебната система, а именно Висшия съдебен съвет и президента на Републиката, а не да го прескачаме като пешка на шахматната дъска. И затова много Ви моля, нека да подкрепим този текст и ще решим за в бъдеще големи проблеми на съдебната власт. Най-малкото, съм сигурен, че още при номинациите за главен прокурор и председател на Върховния административен съд ще имаме по няколко кандидати. Убеден съм, че ако този текст бъде приет, няма да имаме процедури с по един кандидат, а това е първа, важна и много голяма стъпка към независим избор. Другото ми съображение вече е по избора на Висшия съдебен съвет относно отхвърлянето на предложението лицето да е партийно неутрално. Сега, аз не разбрах кандидатът за член на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, аз не разбрах защо бе отхвърлено. Според мен няма никакъв риск за противоконституционност в това предложение, защото самата Конституция изисква независимост на съдебната власт и никакво политическо влияние в съдебната система. Какво в крайна сметка се предлага? Каква е дефиницията, която колегите предлагат? Тясна. Аз знам, че те имаха много по-широка дефиниция за политическо неутрално лице от „Демократична България“ в предишен парламент. Сега е възможно най-тясно – не е било член на ръководен или контролен орган на политическа партия или коалиция. Съгласни ли сме, че не трябва да е било член на ръководен орган на политическа партия, за да не нарушава независимостта на съдебната власт? Не е било член на Министерския съвет – министър. Не е заемал длъжности народен представител, тоест никой от нас не може да бъде предложен за парламентарната квота. Аз знам, че и никой от нас не иска, така че няма проблем. Президент и вицепрезидент, въпреки че те имат политическа неутралност по Конституция, но все пак те са избрани чрез политически избори. Не е било член на Европейския парламент, тоест евродепутат, и член на орган за местно самоуправление – общински съветник или кмет. Вижте колко тясна е рамката. Но така отхвърляме всякакви възможности за партийни гласувания за Висшия съдебен съвет. И аз мисля, че ние всички с Вас сме съгласни, че не трябва да попадат политически зависими лица, защото сме се нагледали на това в новия състав на Висшия съдебен съвет. Много моля, нека преосмислим това гласуване и поне това ограничение, в което няма абсолютно никакъв риск за противоконституционност, пак казвам, бъде подкрепено. И накрая, съвсем накратко, темата се разисква достатъчно –гласувания по окръжни или апелативни райони, и аз в Правната комисия говорих достатъчно по нея. Искам само да въведа двете изречения. Вижте, колеги, важно е да го осъзнаят и хората от съдебната система. Когато избираш Висш съдебен съвет, девет години след като си нямал избори, и при всичките критики към настоящия състав и порочността, която той създаде в съдебната система, можеш да отделиш един ден от живота си, за да отидеш да подадеш независим вот. Нямат значение командировъчните. Този ВСС изпотроши толкова пари, че не можем да ги преборим, за глупости и дори съдебната карта не успя да приеме. Няма значение, че някой няма да отиде за риба или на море, или за гъби в този ден. Има значение да отиде и да упражни гласа си абсолютно убеден, по собствена воля, и да нямаме секции от по 30 души, в която всеки знае в тази зала, че в секция от 30 души таен вот няма и всеки един глас ще бъде явен. А това е начин системата да продължи да контролира себе си и да се възпроизвежда. Ако се окажем с избрана парламентарна квота след професионалната, може да се окаже, че професионалната, с онези листчета, защото Вие виждате по медиите едни списъци на имена – вече ги има, и аз знам, че не се съмнявате, че са истински тези имена, да не се окаже, че избраната професионална квота в пълен състав от 11 души е изцяло велико произведение на апаратното статукво. И когато към тях прибавим председателя на върховния административен или касационен съд – няма значение, и главния прокурор примерно, гласовете стават 13. С един текст този закон, на който аз също не разбирам мотивите му, премахваме квалифицираното мнозинство за избор на председатели на върховните съдилища и от 17 стават 13 – обикновено. Сметнахме ли? Колко е 11 плюс 2? Тринадесет! И ще избираме главен прокурор и председател на Върховния административен съд!? И ако тази квота е подредена и зависима, нашият избор няма да има значение. Може да кажем само честито, но нищо няма да се промени. Благодаря Ви.