Мирослав Николаев Иванов

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Аз няма да бъда многословен, ще се изкажа по един-единствен параграф и той касае направеното и впоследствие оттеглено предложение от колегите от „Прогресивна България“, касаещо чл. 169 от Закона за съдебната власт, а именно кариерния бонус. Колеги, ако ще си говорим за съдебна реформа, то това е един чудесен текст да започнем отнякъде, защото всички изменения, които приемаме дотук в този закон, по никакъв начин не могат да се нарекат съдебна реформа или дори наченки на такава. Те уреждат процедурата по избор единствено на новия състав на Висшия съдебен съвет. Толкова! (Реплика от народния представител Стою Стоев.) Да, колегата тук уместно ме коригира, че имаше изменения, които касаят и присъствието на следствието и поставянето му в зависимост под контрола на главния прокурор. Не че и досега не е била такава, но сега го правим и институционално – с промяна в Закона чрез Вашето предложение. Но аз искам да започна с един анонс. Когато ние критикуваме дадена институция – Висш съдебен съвет, Върховен административен съд, прокуратура, трябва да направим разлика, че говорим за мнозинствата и за отделни представители в тези институции, а не за всички техни представители, защото в рамките на всяка една институция или гилдия има множество почтени техни представители. Те обаче не намират подкрепа да бъдат активни, да могат да защитават интересите на съответната гилдия и институция. Виждаме едва малцина колеги юристи, които се противопоставят на установените мнозинства и на установените влияния в съдебната система, които са изключителна проекция на политическото влияние там и икономическите интереси – нещо, за което говорех и вчера. И Вашето предложение за отпадане на кариерния бонус беше едно добро предложение за връщане на надеждата на тези хора – да им дадем кураж те да бъдат по-активни. И когато си говорим за по-голяма активност при избора на новия състав на Висшия съдебен съвет, то това би било един добър сигнал, че политическата класа, мнозинството в това Народно събрание, ще застане зад тях. Колеги, аз ще направя редакционно предложение и ще апелирам Вие да подкрепите този Ваш текст, който първоначално бяхте внесли между първо и второ четене, да дадем именно надежда на гилдията – на прокурорите, на съдиите, че ще има действително промяна в това как ще функционира съдебната власт през следващите пет години с избора на нов състав на Висшия съдебен съвет. И когато се върна в дебата в Правната комисия за това, че различните професионални съсловни организации, техните представители, които бяха дошли на заседанието в Правната комисия, аз ще направя едно сравнение с дебатите в Правната комисия, когато закривахме спецсъдилищата и прокуратурите. Не знам колко от Вас тогава са проследили тези дебати, но тогава мнозинството във Висшия съдебен съвет, следствие, прокуратури, Инспекторат дори, всички те подкрепиха това, че специализираните съдилища и прокуратури трябва да продължат да функционират, въпреки че всички те съзнаваха колко порочни бяха тези институции. И да, могат да бъдат намерени много разумни правни аргументи в една или друга посока за една или друга позиция, но питам Ви: как според Вас се чувстват съдиите и прокурорите, които пет, шест, седем години правораздават, стараят се да израснат в йерархията в съдебната система и в някой окръжен съд от по-малките окръжни съдилища най-накрая се освободи едно място, но години наред Висшият съдебен съвет не открива конкурс, не открива конкурсна процедура, напротив, това място се заема през тази заобиколна процедура за назначаване на административен ръководител или заместник-административен ръководител? И да, ако колегите в съответната по-горна инстанция имаха куража и вярата в мнозинството във Висшия съдебен съвет, че ще бъдат назначени за заместник-ръководител или ръководител, те щяха да имат желание да се кандидатират за съответната институция, а нямаше да се налага да се търсят от районните съдилища, от по-долните инстанции, удобни хора – приятели, познати, такива, които ще връщат услуги. И със сигурност в тези 80 молби, които бяха подадени в последния месец, за напускане на подобен тип ръководни длъжности има почтени хора. Има хора, които са станали такива с ясното съзнание не да заобикалят конкурсната процедура, а да свършат работа и да бъдат полезни на дадената институция, на дадения съд. Но аз съм убеден – и съжалявам, че министърът го няма да каже каква част от тези молби касаят окръжни и апелативни съдилища, но аз съм убеден, че много голяма част, да не кажа почти всички, от тези 80 души, които са си подали молбата за напускане, целят едно-единствено нещо – те да заобикалят конкурсната процедура и да израснат в йерархията на съдебната система.