Стефан Александров Белчев

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Първо, бих искал да благодаря за конструктивните предложения, които постъпиха в залата както днес, така и вчера в Комисията, а също така и за градивната критика. Ние приемаме някои от тези доводи и разбира се, между първо и второ четене, след коментари, ще бъдат взети предвид. Също така тук е моментът да успокоя някои мои колеги икономисти, даже и в тази зала, че ние нямаме никакво намерение да оборваме или да заменяме основните принципи на пазарната икономика, които касаят еквивалентност, еднородност и рационалност. По повод някои доводи, които вече чухме в залата на днешното заседание, най-лесно, разбира се, е да направим алюзия и носталгични спомени относно фразата „За Бога, братя, не купувайте!“. Но нека бъдем честни пред българските граждани! Този призив беше признание за капитулация на държавата преди 35 години. Това беше признание, че обикновеният човек е оставен сам срещу вълната на спекулата – беззащитен и изоставен от институциите. Днес ние казваме нещо различно. Ние казваме: „За Бога, братя, държавата е тук и тя ще помогне!“. Тези промени в Закона за защита на конкуренцията не са бухалка. Повтарям пак – те не са бухалка срещу бизнеса! Смятаме, че те са щит за българското семейство. Ето защо те са жизненоважни. И какво основно очакваме от тях? На първо място, край на криенето зад свободния пазар! Свободният пазар не означава свободия. Когато тези 33 нелоялни практики задушават малкия производител и източват джоба на потребителя, тоест нашия джоб, това не е пазар, а нещо друго. Ние искаме да сложим край на това. На второ място, справедливостта не е формула, а право! Някои колеги от опозицията се плашат от понятието „справедлива цена“. Защо, колеги? Нима е нормално една стока да поскъпва двукратно и трикратно от нѝвата до рафта без никаква икономическа логика?! Държавната методика е ориентир, който ще осветли спекулантите, които, така или иначе, трупат свръхпечалби на гърба на инфлацията. На трето място, презумпция за отговорност. Тук се говори за презумпция за виновност. Не, уважаеми колеги! Тук говорим за презумпция на социалната отговорност. Големите играчи, с огромните пазарни дялове, имат и огромна отговорност към нас, към потребителите. Ако цените им са необяснимо високи, те дължат обяснение на всички нас. И на последно място, но не и по значение, тук очакваме ефективност, а не процедури без край. Досега КЗК разследваше картели по четири, по пет години. През това време хората обедняваха, а някои изнасяха печалбата си. С новите правомощия и дигиталния регистър ние даваме на регулатора допълнително оръжие, за да действа сега, да действа в момента на кризата. Колеги, времето за безхаберие свърши. Хората не искат от нас съвети как да не купуват. Те искат от нас да гарантираме, че когато купуват хляб и мляко, плащат тяхната реална стойност, а не такса алчност. И последно, тези промени са тест за това чии интереси защитаваме ние – на няколко монополисти или на милионите български граждани? Ние избираме второто! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)