Петър Бойков Витанов

Благодаря Ви, госпожо Председател. Всъщност на мен наистина се пада най-трудната част, защото няма да крия – по-ляв съм от 99%, че и от Асен Василев. (Оживление в ПБ.) Абсолютно убеден. И наистина ми е много трудно да защитя нещо, което е трудно защитимо, особено пред обществеността. Съгласен съм с господин Дренчев. Не може да теглим децата през икономически ползи или разходи. И затова, между другото, едно от най-големите достижения на българската осигурителна система е да даде двугодишното майчинство с хубави обезщетения. Такива в западния свят няма. Тук презумпцията е, че най-добре детето се чувства, когато е в орбитата на родителите си, когато го отглеждат заедно. Тогава смисълът е в това майката да може да стои до него колкото се може по-дълго, докато то укрепне, а не да го хвърли и да тръгне на работа на третия месец. И смятам, че това е огромно достижение на редица български правителства. Самият ЗИД на Кодекса, който цели да се даде едно обезщетение, смятам, има редица аргументи – не само от Министерството на труда и социалната политика, което апропо е против, защото смисълът на обезщетението не е, особено в КСО, то трябва да предотвратява риск, а не да бъде допълващо възнаграждение. С други думи, паричните обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на дете до двегодишна възраст имат заместващ характер и са предназначени да осигурят доход на осигуреното лице за периода, през който то не упражнява трудова дейност поради необходимостта да полага грижи за детето до навършване на определена от Закона възраст. Действително има нещо, което ми се струва, че може да бъде направено, и ще бъде направено в бюджета за 2027 г., и това е вече коментирано, но 100% обезщетение не е най-справедливото нещо. Защо? Защото това би означавало майката, която се връща и ходи на работа, да получава точно толкова, колкото и майката, която няма друг доход, и това според мен не е достатъчно справедливо. Това е и презумпцията на ОИСР, която не подкрепя този компенсиращ механизъм на 100%, а това вероятно е и презумпцията на синдикатите, които също не го подкрепят, и на работодателите, които също не го подкрепят. На икономическите ползи наистина не искам да се спирам, защото те не са най-важните, но смятам, че може да се постигне подобрение и се надявам в бюджета… Доколкото ми е известно, Министерството на труда и социалната политика работи за това компенсацията да бъде 75% от следващата година, а не 100%, и по този начин евентуално да се намери онзи баланс, който, от една страна, покрива риска от това един родител, когато не ходи на работа две години, да загуби част от своите професионални умения, а от друга, да насърчава родителите да стоят и да гледат, да отглеждат децата си в семейна среда до двегодишна възраст, така че според мен и се надявам това да бъде факт в бюджета за 2027 г. – тази компенсация от 50% да стане на 75%. Колкото до самото предложение – давам си сметка колко е трудно дори да се въздържиш и трябва да Ви кажа, че дори дискусиите в нашата група не бяха еднозначни, но си мисля, че това е предлагано многократно. Аз се обърнах към господин Василев, но Вие сте били три пъти финансов министър. Вие сте управлявали тази държава. Предлаган е Законопроектът многократно в различни Събрания. Защо не го приехте? Защо не го приехте тогава, когато имахте възможност? За това има една турска поговорка, дето казва, че очаква реколта от нива, която не е засял. Опасявам се, че тук надмощие взема точно този популизъм и лицемерие. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)