Костадин Тодоров Костадинов

Благодаря, госпожо Председател. Декларацията е във връзка с едно писмо, което е изпратено до абсолютно всички парламентарни групи в Петдесет и второто народно събрание и е във връзка с едно предложение на Граждански комитет за провеждане на референдум, който, между другото, е с някои въпроси – изключително актуални, изключително болезнени и вълнуващи цели на българския народ, дори и тези, които не са съгласни с така формулираните въпроси, защото темата е изключително важна и тя касае оцеляването на финансовата система на България. В миналото Народно събрание обаче този референдум, това предложение за референдум въобще не беше допуснато за разглеждане, макар че то, в интерес на истината, до някаква степен дублира предложението за референдум, което беше внесено от ВЪЗРАЖДАНЕ през 2024 г. и което беше подкрепено от 604 хиляди български граждани, както и това, което пък миналата година беше внесено първо от тогавашния президент Румен Радев, след това от нас – от ВЪЗРАЖДАНЕ, защото Румен Радев тогава отказа да си го внесе повторно, та трябваше ние да го внесем. И точно поради тази причината, тъй като актуалността на въпросите, които са поставени вече за трети пореден път от български граждани, този път малко над 300 хиляди, подписали се в референдума на Гражданския комитет, изисква най-малкото, което е, отношение от страна на българското Народно събрание. Актуалността и всичко, което следва от поставените въпроси в тази петиция на българските граждани, изискват Петдесет и второто народно събрание да вземе отношение по поставените въпроси. Между другото, ще припомня едни думи на бившия президент Румен Радев, казани миналата година по това време: „Мнозинството в Народното събрание крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността.“ По ирония на съдбата, една година по-късно авторът на тези думи е министър-председател на републиката, а неговата партия има пълно мнозинство в нашата законодателна институция Народно събрание, което не се е случвало от 1997 г. насам. С други думи казано, това, което миналата година Румен Радев искаше да направи, може да го направи сега, даже не е нужно и той да го инициира, защото това са го предложили граждани на републиката, възползвайки се от правомощията, които са им дадени от законите и Конституцията на страната, в чието име ние се заклехме тук преди две седмици. Затова, госпожо Председател, обръщам се и към Вас, защото в крайна сметка от Вас зависи, тъй като Вие сте тази, която разпределя и насочва всички писма, които идват, и предложения за решения и законопроекти към съответните комисии, да се погрижите този въпрос да бъде придвижен максимално бързо. Разбира се, Народното събрание тук има правото, тъй като не са повече от 400 хиляди подписа, и да отхвърли предложените от българските граждани, няколкостотин хиляди български граждани – натъртвам за пореден път, въпроси, но при всички положения парламентът е длъжен да разгледа този въпрос, който е внесен, още веднъж повтарям, в миналото Народно събрание и сега втори път се поставя на вниманието на следващото Народно събрание – Петдесет и второто народно събрание. Уважаеми сънародници, тъй като наистина по някой път историята обича да си прави шеги, миналата година тогавашният президент на републиката, използвайки настроенията и нагласите на българските граждани, застана в позиция да защити една теза, в която вярваха и защитаваха не няколкостотин хиляди, които се подписваха в тези референдуми, а няколко милиона души. Няколко милиона души, които вярваха и продължават може би да вярват, че техният глас има значение, че демокрацията и законността, цитирам в момента Румен Радев, имат значение. Една година по-късно Румен Радев като министър-председател и „Прогресивна България“ като управляваща партия в България с абсолютно мнозинство без абсолютно никакви извинения за коалиционни партньори, ангажименти към тях и така нататък могат да осъществят на дело своите заявки отпреди точно 12 месеца. Преди точно 12 месеца, още веднъж ще повторя, думите на Румен Радев бяха: мнозинството в Народното събрание крачи към еврозоната, но отдалечава България от Европа на демокрацията и законността. Понеже тук мнозинството пак се кле в Европа, стоя право на една иначе доста хубава класическа мелодия, която не знаем защо е приета за химн на Европейския съюз, в следващия момент обаче се оказваме в ситуация, в която същото това мнозинство може би и това предстои да го разберем скоро за пореден път, всъщност за мене няма да е изненада, но най-вероятно ще отхвърли демокрацията и законността. Иначе казано, Румен Радев през 2026 г. ще отхвърли демокрацията и законността, за които настояваше Румен Радев през 2025 г. Народното събрание има много важен тест. „Прогресивна България“ и Румен Радев имат още по-важен тест – да докажат дали са говорили истината през 2025 г., или са лъжци през 2026 г. Благодаря. (Ръкопляскания.)