Владислав Панчев Панев

Уважаема госпожо Председател, колеги! Моето изказване ще бъде изцяло конструктивно с оглед на това как да прецизираме текстовете или Вие като мнозинство да ги прецизирате между първо и второ четене, така че да станат по-добри, отколкото са в момента. Ще дам няколко примера по повода и единият е с пазара на изкуствените торове. Той е силно цикличен пазар и в момента ситуацията е такава, че двата български завода за изкуствени торове правят извънредни печалби. Публикуваната печалба на единия от тях за първото тримесечие на 2026 г. е 10 млн. евро. Цената на изкуствените торове е международна, тоест тя не се определя от монополи, олигополи или от вътрешен пазар, а тя е регионална, да кажем – каквато е в България, такава е и в Румъния, така е и на други места. Обаче какво ще се получи, ако български земеделски производители реагират на това, че цената на торовете е доста над себестойността на продукцията в момента на българските заводи и сезират междуведомствения орган – дали ще е Комисията за защита на потребителите, или Икономическото министерство, за това. Как ще се сметне тази икономически обоснована цена? Дали торовите заводи няма да бъдат поставени под риска някой изкуствено да им определи максимална цена, по която да продават продукцията си, и какво ще се получи при това положение? Аз мога да кажа какво ще се получи. Ще изнасят цялата си продукция в чужбина на пазарните цени и няма да я продават в България на по-ниски от пазарните цени. Същата е ситуацията със зърнопроизводителите от Добруджа, да кажем. Там цената също е международна борсова цена на пшеницата, на царевицата. Ако някой държавен орган в България определи колко са техните разходи – също, между другото, пазарът е доста цикличен, ако някой орган определи какви са техните разходи, той може да им каже: продавайте на цена, която е по-ниска от пазарната с 20 или 30%, да кажем, тъй като иначе ще имате извънредни печалби. Какво ще направят те тогава? Пак ще изнесат цялото зърно на България в чужбина и ще бъдем в ситуацията от 1996 г., когато имаше някакви триъгълни схеми с „Нефтохим Бургас“. Мога да дам и други примери с потребителски стоки, тъй като в Закона е записано: „икономически обоснована цена за потребители“ , само че кои са потребителите? Тук може би трябва да се прецизира Законът и да се посочи дали за крайните потребители става въпрос, или за някакви други, тъй като земеделските производители, които купуват изкуствени торове, също са потребители, нали така? Така че моето предложение е да помислим за конкретни текстове, които биха направили този закон с една идея по-работещ, с една идея по-малко рестриктивен, особено спрямо стоките с пазарна цена. Благодаря.