Димитър Бисеров Петров

Благодаря Ви, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, господин Стоев постави няколко важни въпроса, но аз бих искал да изясним нещо по отношение на ал. 10, която ние предлагаме. Тя е необходима, господин Стоев, за да избегнем евентуален блокаж в работата на Висшия съдебен съвет, тъй като всички знаем, че да – това е една инцидентна ситуация в момента, но тя не е неизбежна в бъдеще. И както Решението на Съда на Европейския съюз, което всички ние коментираме, от 30 април 2025 г., която всъщност допуска такива ограничения, които осигуряват върховенството на правото и независимостта на съдебната система, също така трябва да сме наясно, че имаме конституционна практика, която недвусмислено казва, че не може да бъдат преустановявани автоматично функциите и правомощията на държавни органи при изтекъл мандат. В този смисъл ние трябва да намерим златната среда. Трябва да постигнем така наречения баланс между институционалността и нашето задължение, нашата роля да ограничим по някакъв начин държавните органи с изтекъл мандат. В този смисъл мисля, че нашата формулировка в момента е подходящо решение, но разбира се, това подлежи на обсъждане между първо и второ четене, доколкото трябва да се намери дефиниция на това, което ние предлагаме. Също така искам само да обърна внимание върху предложението за така наречената обществена квота. То наистина е разумно предложение. Адмирирам желанието да въвлечем гражданското общество в този така важен избор, но трябва да имаме предвид някои важни неща, и това, което аз съм си подготвил като бележки, ще си позволя да Ви ги прочета. На първо място, това е възможността за размиване на политическата отговорност, която Народното събрание носи като орган, който излъчва единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет. Трябва да сме наясно, че смисълът именно народните представители да правят номинации е свързан с тяхната конституционна и политическа отговорност пред обществото за качеството и професионализма на предложените кандидати. Тази отговорност би могла лесно да бъде прехвърлена или формално избегната чрез позоваване на обстоятелството, че съответната кандидатура е издигната от външна организация, при това извън системата на държавната власт. Освен това разширяването на броя на оправомощените субекти създава впечатление за недоверие в способностите на Народното събрание да извърши самостоятелен, качествен и обективен подбор на членовете на Висшия съдебен съвет. Ние този риск се опитахме да…