Велислав Величков Величков

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, понеже в репликите към колегата Стоев бях адресиран и аз сега няма от какво да съм обиден, за да взимам лично обяснение, затова използвам формата на изказване. Обществената квота и единственият университет. Системата, по която трябва да се определят няколко университета, които да излъчват един представител в конкуренция помежду си, ще създаде много голямо напрежение. Ние разполагаме, както се разбра и както се очаква от нас, с много кратко време. Обществената квота! Ами, тя се предлага от народни представители. Не може БАН или СЮБ, или Адвокатурата да предложи човек за гласуване в пленарната зала. В крайна сметка народните представители трябва да припознаят този човек. Искам да Ви напомня, че в предишни Народни събрания това е правено. Примерно предложение на КЕВР, което се припознава от народен представител, и се извършва изборът. Сега, ако никой не припознае съответната кандидатура, няма да получи възможност да бъде поставена на гласуване. Ограничението в Мораториума, предлагано в Законопроекта на „Прогресивна България“ – тук голямото изключение е така наречената обоснована необходимост. Тя никъде не е обоснована де факто и е субективна преценка – на кого? На ВСС. За ВСС няма смисъл да говорим. Всички тук с малки изключения казаха какво представлява сегашният състав на ВСС и какви решения по целесъобразност взима. Проблемът е, че когато от тях зависи, те могат да направят каквото искат. Те сега се съобразяват с победителя – леко се подмазват и сами спират кадрови решения, защото имало очакване и видимо консенсус в Народното събрание да се спрат тези назначения. Това е един вид – оставете ни една вратичка, ние няма да прекаляваме. Ама, те може да не прекаляват, но с много малки, но много важни назначения може да объркат съществени неща в съдебната власт и да затруднят бъдещия процес, включително по съдебна реформа. Алинея 10 е написана като изключение, но реално функционира като широко отворена врата за заобикаляне на самия мораториум. Никъде в Законопроекта не се предвижда квалифицирано мнозинство за вземане на решението по ал. 10, процедура за установяване на така наречената застрашеност и необходимост, становище, заключение, мотивационен стандарт, доклад, легална дефиниция на застрашено нормално функциониране, тоест лимитативно избрани категории и критерии, в които попада: предварителен контрол, например съгласуван и с министъра на правосъдието или с пленумите на ВКС и ВАС, времево ограничение на действието на акт, приет по изключение. Така мотивът, моделът, който възниква – ВСС сам преценява, сам си приема акта и контролът върху преценката е само последващ по линия на чл. 66 или правото на министъра на правосъдието да обжалва със суспензивен ефект. А правото на министъра на правосъдието да обжалва е добро Ваше предложение. Обаче и там трябва да има някакви ограничения. Сега жалбата спира изпълнението. Някой път обаче аз не говоря за това Народно събрание. Правим закон далеч напред във времето. По политическа целесъобразност...