Надежда Георгиева Йорданова

Благодаря, госпожо Председател. Моето становище ще се фокусира върху законопроектите, които са внесени от колегите от „Продължаваме Промяната“ и от колегите от „Прогресивна България“. На първо място искам да посоча с удовлетворение, че гледаме в една посока относно подобряване на процедурите за избор на Висш съдебен съвет и съответно ограничаване на правомощията на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат. Ние ще подкрепим както на първо, така и на второ четене, предложението на колегите от „Прогресивна България“ да се ограничи възможността членове на Висшия съдебен съвет…, извинявайте, главен прокурор, председатели на върховните съдилища, техните заместници да бъдат избирани като членове във Висшия съдебен съвет за определен период от време. Считаме, че това е една добра мярка, която, както се казва, изстиване, тоест, за да се прекрати възможността, или да се ограничи по-скоро, възможността номенклатурата да се възпроизвежда. Също така ще подкрепим и считаме за добро предложение изрично да се уреди правото на министъра на правосъдието да оспорва актовете на Висшия съдебен съвет. Това е теза, която колегата Славов с конкретни действия в ролята си на министър е предприемал и сме видели, че липсата на подобна изрична уредба препятства възможността за осъществяване на контрол по законосъобразност на решенията на Висшия съдебен съвет, Върховен административен съд, за съжаление, много формално тълкува правния интерес като абсолютна предпоставка за правото на жалба. Тук трябва да отбележим между първо и второ четене дали не трябва да се прецизира разпоредбата, защото се чуха много притеснения, че с изричното посочване, че жалбата спира изпълнението, това е в противовес с нормата по-горе за това, че когато се обжалва от заинтересувано лице, жалбата не спира изпълнението, разбираме това, но поставя въпрос дали по този начин, така както изрично е формулирана, изключва изцяло приложението на чл. 167 от АПК, където се предвижда възможност съдът да допуска предварително изпълнение в определени случаи. Аз мисля, че в дебата между първо и второ четене това, което коментира и колегата Величков, може да намерим по-балансирано решение. Изцяло подкрепяме отпадането на възможността Върховен административен съд да увеличи своята численост – няма да преповтарям аргументите. Изказаха се доста такива в хода на дебата. Ние също имаме притеснения относно предвиждането на възможността при обоснована необходимост и по изключение при спазване на принципа на съразмерност да се предвиди възможност да не се спазват ограниченията на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат. Аз чувам аргументите на колегите от „Прогресивна България“. Тогава, когато ние подготвихме нашето предложение за Мораториума, минах през същите разсъждения и именно за това ние направихме следното: въведохме като правило ограничение в прилагането на определени правомощия, но пълната забрана за назначаване, повишаване, преместване на така наречените редови следователи, прокурори и съдии го направихме в Преходна разпоредба именно в този конкретен случай да регламентираме на тази извънредна ситуация на този Висш съдебен съвет с толкова дълго изтекъл мандат. Защо направихме това така? Защото, между другото, Испания, чийто опит ние в момента ползваме, тя е подходила по сходен начин. Тя въвежда забрани за упражняване на правомощия на Висш съдебен съвет с изтекъл мандат, не допуска изключение в тези забрани, а само казва, че в останалите случаи, когато може да упражнява правомощия, Висшият съдебен съвет това го прави само дотолкова, доколкото да гарантира функционирането на системата. Аз съм убедена, че ние след дебат между първо и второ четене ще намерим най-доброто формулиране на разпоредбата, за да няма опасения. И освен това ние се нагледахме, за съжаление, през последните няколко години настоящият Висш съдебен съвет как, включително ясни разпоредби, отказва да ги изпълни, камо ли ако му оставим възможност да тълкува, особено то е изключение, вратичка в неговите правомощия. Ще настояваме между първо и второ четене, имаме притеснение за това, че се урежда избирателно, както казаха колеги, проблемът с командироването във Върховния административен съд. Остава необяснимо за нас защо не се коментира командироването в прокуратурата, ако критерият, по който е създадена тази разпоредба, е тогава, когато ръководителят на съответната институция е временно изпълняващ функциите, а не такъв в редовен мандат. Поддържаме аргументите за притесненията ни за провеждане на прекия избор на професионалната квота на окръжно ниво. Аз говорих в заседанието на Правната комисия и няма да преповтарям аргументите си тогава. Само още един допълнителен аргумент. Притеснява ни и едномесечният срок за провеждане на този избор. Струва ни се, че той е практически неизпълним, но между първо и второ четене, повтарям, очаквам, че ще намерим най-добрите баланси и текстове на разпоредбите. Благодаря.