Костадин Тодоров Костадинов

Законопроектът до голям степен, както беше заявен и от вносителя, е технически, да не кажем, откровено формален, което до някаква степен обезсмисля обаче изключително въодушевения тон, с който завърши становището, защото там се говореше, между другото, много правилно, за това, че страната ни е в демографска катастрофа, за това, че има продължаваща емиграция. Разбира се, аз мога да го доразвия – че България е единствената държава в света, която изнася мозъци и злато, а внася боклук и чуждестранни работници и така нататък, и така нататък. Само че това създава няколко въпроса: Как борим тези проблеми с един законопроект от 27 страници, от които 25 страници са: думите „министърът на икономиката и индустрията“ се заменят с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“, думите „министърът на финансите“ се заменят с „министърът на икономиката, инвестициите и индустрията“, и това се повтаря на 25 страници? Първо. Второ, създава се Координационен съвет по инвестициите към Министерския съвет. Както всички много добре знаем, без значение дали сме стояли в тази зала десетилетия, или някои влизат за първи път, ако в България искаш да провалиш нещо, правиш стратегия, а ако пък искаш да направиш така, че не просто да се провали, но и да се забрави това, което си провалил, правиш координация. Координационен съвет, който да изгради стратегия – това е проклятието на българската административна бюрократична машина и точно това виждаме в момента, че се случва. Между другото, ние във ВЪЗРАЖДАНЕ многократно сме коментирали и критикували – и предлагали, разбира се, защото не е въпрос само да критикуваш, но и да предлагаш алтернативни решения – самата структура на това министерство, както, разбира се, и наличието, и съществуването на много такива паразитни държавни структури. Имаме Агенция по инвестициите, обаче тази Агенция по инвестициите странно защо под инвестиции разбира само чужди инвестиции. Нима българският предприемач не е инвеститор, ако реши да построи завод в България? Нима този български предприемач не трябва да се ползва със защитата и подкрепата на българската държава? Да, разбира се. О, извинявайте – няма как! Всъщност да Ви кажа – няма как, нали знаете защо? Ами просто защото противоречи на правилата на договора за функциониране на Европейския съюз. Веднага ще ни изпляскат една глоба за неразрешена, нерегламентирана държавна помощ, защото, когато ние влязохме в Европейския съюз, се съгласихме, че България е на същата нога като Германия, да речем. В Германия фирмите са могъщи и нямат нужда от държавна подкрепа. В България обаче не е така, в резултат на което българската икономика, българската индустрия, на практика, бяха ликвидирани, унищожени. И сега е много странно, че приемаме създаването на Министерство на икономиката, иновациите, дигиталната трансформация, индустрията. Каква индустрия? Кое наричаме „индустрия“ в България? Ето, аз мога да кажа за моя роден град Варна, в който живея – има едно-единствено индустриално предприятие със 150 човека в него работещи. Правят бойлери, туйто, всичко останало са сервитьори и таксиджии. И те, сервитьорите, работят само няколко месеца, защото все пак сезонът не е много дълъг. Това е икономиката на България. Между другото, ако трябва да я покажем в една снимка – казино, заложна къща, аптека, бързи кредити… С нещо друго да помогнете?