Цончо Томов Ганев

На 24 април 1915 г. се извършва едно от най-мрачните неща. Тази дата е свързана с геноцида спрямо арменците в Турската империя. Това е първият геноцид за 20 век. Геноцидът над арменците е не само трагедия за тях, но и престъпление със световни измерения срещу човешката цивилизация. Това е начало на заличаването на християнството в Османската империя преди 100 години, когато са убити още 500 хиляди асирийци, 750 хиляди понтогърци и други християнски групи. Геноцидът започва преди 111 години с арестите на 235 арменски интелектуалци в Цариград и за една година достига до милион и половина избити и депортирани арменци. Полско-еврейският юрист Рафаел Лемкин за първи път представя през 1944 г. думата геноцид, като под геноцид той има предвид унищожаването на нация или етническа група. Неговите неуморни усилия да привлече подкрепа на националните делегации и влиятелни лидери в крайна сметка дават резултат и на 9 декември 1948 г. ООН одобрява Конвенцията за предотвратяване и наказване на геноцида. Арменският геноцид, извършван от младотурското правителство на Османската империя, оставя за една нощ стотици хиляди деца, лишени от семейства и домове. Всички коренни жители на Западна Армения биват депортирани на юг в безжизнената сирийска пустиня, където повечето от тях са избити в лагери, а малка част намира спасение в мисионерски приюти, като най-големият бежански лагер и център в света е създаден в Гюмри, тогава наречен Александропол. През 1919 г. той става и градът на сираците и приютява повече от 31 хиляди деца. Много арменци в България се заселват след Абдулхамидовите кланета през 1895 г., а друга голяма част от близо 20 хиляди души биват приети като бежанци от българската държава през 1915 г. Българите и арменците сме братски народи от столетия. Мога да спомена и националните герои на Армения и България. Те са общи национални герои. Това са генералите Карекин Нъждех и Андраник Озанян, които в ранните етапи на Първата световна война командват Първи арменски доброволчески батальон срещу Османската империя. Те сътрудничат в борбата за освобождаване на Тракия и Македония по време и на Балканските войни. Впоследствие Андраник Озанян получава най-високото държавно отличие – златен кръст „За храброст“. Неговата къща и паметник се намират днес в квартал „Галата“ – Варна. Арменците, и в частност арменският патриарх в Цариград, се застъпват и пред султана за създаване на автокефална българска църква, отделена от гърците, и създаването на Българската екзархия през 1870 г. Това е началото на освободителната борба и революционните действия срещу турците начело с Раковски, Ботев, Левски и Каравелов. Арменците са дълбоко интегрирани в нашето общество и са благодарни на родината си България, че ги е приела като бежанци след този геноцид. Те имат своите културни организации, църкви, училища, паметници и културни мероприятия, през които съхраняват своята идентичност. Много от тях имат своето място и в нашето общество и допринасят за неговото развитие в различни сфери, като музика, спорт, изкуство, икономика или медицина. Нашите две църкви са сестрински, съществуват и осъществяват интензивен контакт чрез тях. Арменският върховен католикос подкрепи Българската православна църква и патриарх Даниил при разискванията на Закона за вероизповеданията. Единственото успокоение към днешните поколения е канонизирането на милион и половина арменци през 2015 г. При възпоменанията за стогодишнината от геноцида над арменците върховният католикос осъществи ритуал пред много гости от Армения и чужбина, включително и пред представители на Българската православна църква в лицето на русенския митрополит Наум. Канонизацията беше извършвана на събирателен принцип, без да се посочват конкретни имена и фамилии на пострадали. По време на ритуала беше осветена икона на страдалците, която от този момент насам присъства във всяка арменска църква по света. Двадесет и четвърти април се отбелязва сред арменците и като Ден в памет на мъчениците, паднали по време на геноцида за вярата и отечеството. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ прочитането на една декларация веднъж годишно не е достатъчно, защото ние сме приятели на арменския братски народ и го подкрепяме ежедневно. Днес, 111 години по-късно, ние в България, заедно с много държави в международен план и организации от цял свят почитаме жертвите на арменския геноцид в Османската империя. Освен това българският парламент е определил 24 април за Ден на възпоменание на жертвите от геноцида. Подобни резолюции са приети от общинските съвети във Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Добрич, Шумен, Видин, Пазарджик, Силистра и още няколко други града, които са признали официално това мерзко престъпление на турската държава към онзи момент. Бог да ги прости!