Петър Николаев Петров

Благодаря, госпожо Председател. От парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим и двата законопроекта, внесени от Министерския съвет и Законопроекта, внесен от групата на „Демократична България“. По отношение на първия законопроект, внесен от Министерския съвет. Считаме, че той наистина ще усъвършенства защитата, която имат българските граждани както в рамките на досъдебното производство, така и в рамките на другите провеждани производства – и по Закона за митниците, и по Закона за екстрадицията. Считаме, че е редно наистина правата на българските граждани да бъдат разяснявани в една много по-голяма степен, и смятаме, че до момента е имало доста пропуски в съответните процедури, които са препятствали възможността за адекватно упражняване на тяхната защита. В тази връзка като практикуващ адвокат за всеки случай да заявя – и частен интерес. На следващо място, ще подкрепим и Закона за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, както заявих и в Комисията – създаваната нова процедура за задължителен съдебен контрол върху някои от случаите на прекратяване на досъдебно производство, а именно в случаите на така наречените корупционни престъпления. Тази нова процедура следва да бъде подкрепена. Считаме, че тя е важна. Ако Законопроектът премине първо гласуване, ние ще внесем предложения към него, тъй като считаме, че не само описаните изрично състави по чл. 243а, ал. 1 носят възможност за евентуални незаконосъобразни практики на прокуратурата по отношение на прекратяване на досъдебни производства. Ние смятаме, че би следвало под такъв контрол да попадат прекратяванията на досъдебните производства за тежки престъпления. Защо го казвам? Защото, замислете се, едно престъпление, при което имаме, да кажем, пътнотранспортно престъпление, тежко пътнотранспортно престъпление, извършено от висш политик, там също има корупционен риск за прокуратурата да бъде заинтересована да го прекрати. Или пак тежко криминално престъпление, извършена средна или тежка телесна повреда от роднина на магистрат. Там също имаме тежък корупционен риск за прокуратурата да е стимулирана да прекрати досъдебното производство. Да не давам и конкретни примери. Та именно затова ние си мислим, че би следвало да обсъдим между първо и второ гласуване дали да не увеличим обхвата – не само да посочим конкретни състави, така както е използвана законодателната техника по отношение на създаване на нов чл. 243, а дали да не използваме един по-обективен критерий, а именно престъпленията, които са тежки, където има някакъв евентуален корупционен риск за някой прокурор да е стимулиран да прекрати едно досъдебно производство. Тогава е по-адекватно според нас във всички тези случаи да имаме един задължителен съдебен контрол, така както е предложено в Проекта на Министерския съвет. Но това все пак предполагам, че ще го оставим за един отворен дебат. Ще подкрепим и Законопроекта, внесен от „Демократична България“, със създаваната и там нова процедура за възможно съдебно обжалване на прокурорските задържания до 72 часа. Лично аз винаги съм смятал, че в голяма част от случаите те се използват за репресия върху задържаното лице, за принуда, а в някои случаи дори за отнемане на бизнеси. Така че поне според мен би следвало, както в много други държави – членки на Европейския съюз, да бъде създадена правна възможност това постановление за задържане до 72 часа да подлежи на съдебен контрол. Ако Законопроектът премине първо гласуване, ние ще предложим някои редакционни промени. Защо? Защото е посочено, че в ал. 3 съдът ще разгледа незабавно жалбата след постъпването й. В предходната алинея е посочено, че ще се приложи цялата прокурорска преписка. В практиката понякога има следния проблем: ако говорим за задържане на ОПГ от седем, от осем или от девет човека – 30, 40, 50 тома преписка, шест, седем, осем или девет адвоката, всички те трябва да се запознаят в такъв спешен порядък с цялата преписка, с всички тези томове, че да дадат възможност на съда незабавно, както е в случая, да разгледа жалбата срещу прокурорското постановление, да се запознае с всички материали. Това е и в сегашните производства по гледане на мерките за неотклонение и задължителните искания на прокуратурата за постоянна мярка задържане под стража, като и досега създава доста практически проблеми по отношение на срока за запознаване с материалите. Затова ние просто ще предложим уточнения, че се дава възможност на защитата да се запознае с материалите по преписката, така както същото правило беше използвано и в новата процедура, която въведохме през юни 2023 г., за съдебен контрол върху потвърдителните постановления на горестоящата прокуратура. Тогава там също е описано, че защитата има право да се запознае с преписката и е даден срок. Разбира се, там е много по-голям – до 7 дни, но все пак считаме, че както в онова производство, така и тук, в новосъздаваното, би следвало да се даде възможност на защитниците или защитника да се запознае с материалите по преписката, вместо да натоварваме съда незабавно да разгледа производството, за да предотвратим практически проблеми. Благодаря Ви.