Божидар Пламенов Божанов

Духът на Правилника, който обсъждаме, включително това, което се случва в момента – има едни текстове по-надолу, няма да кажа в кой член са и няма да ги цитирам конкретно, за да не ме прекъснете пак – е, че председателят може да следи какви тѐзи се развиват и ако те се развиват втори път, да взима думата. Това също е проблем, защото това е субективна преценка. Субективна преценка е дали цитирането на чл. 139 преди малко от мен е конкретен дебат по чл. 139, или е привеждане на аргумент в защита на общата теза за необходимостта от парламентарен контрол. И дали намаляването на дупликата от три на две минути е аргумент към общата политическа теза за необходимостта от задълбочен парламентарен дебат, чиято цел е да бъдат отговорени, изговорени пред българските граждани всички промени, които мнозинството прави. Защото това е във Ваша полза. Във Ваша полза е тук ние да изразим нашата критика, Вие да защитите Вашите тези като мнозинство, накрая българското общество да е чуло всичко и ако Вие сте били по-убедителни, то да бъде убедено, че това са правилните неща. Защото Народното събрание не е конвейер. Не е конвейер за законодателство, не е междинно деловодство между Министерския съвет и „Държавен вестник“. Тук се правят важни корекции. Мисля, че го видяхте в последните няколко дни, че в комисии се правиха много важни корекции – надявам се и в залата това да продължи – по редица законопроекти. Видяхте, че експресното законодателство може да има обратен ефект. И затова правилно удължихте сроковете по няколко закона – именно включително благодарение на дебата, включително благодарение на получените становищата и така нататък. Така че призивът ми е за една конструктивна дискусия, за това да отчетем всички тези важни функции на Народното събрание и да не изхождаме просто от ефективността, защото ефективността е важна, но най-важно е българското общество да бъде убедено и да знае ние какво и защо гласуваме тук, и че то е в негов интерес, а не просто едно междинно деловодство между Министерския съвет и „Държавен вестник“. Благодаря.