Костадин Тодоров Костадинов

Уважаеми сънародници, както винаги се обръщам само и единствено към Вас, защото всички в тази зала, независимо от временно дадените, придобитите или откраднатите правомощия, трябва да са преди всичко и единствено българи, или поне така би трябвало да бъде. За шести пореден път ми се налага да чета реч за откриването на поредното Народно събрание. Също така за шести пореден път ми се е налага да слушам речите на представителите на останалите политически сили в парламента и честно да Ви кажа, едва ли ще Ви изненадам, ако Ви призная, че е достатъчно да чуеш една тяхна реч, независимо коя от всичките, независимо в кое от всичките Народни събрания, за да знаеш какво ще чуеш от останалите. Толкова си приличат, че не само аз, но и още много други хора имаме чувството, че или ги е писал един и същи човек, или са писани от един и същи изкуствен интелект. Всички обещават едно и също и разбира се, послъгват по един и същи начин – общи приказки и лъжи. Един и същи, втръснал ни и дошъл ни до гуша, мултиполиткулти миш-маш, предназначен не толкова даже за Вас, уважаеми сънародници, колкото за тук присъстващите чужди началници, на които редовно се засвидетелства коленопреклонно подчинение и васална вярност. Спомням си как навремето, когато бях първи курс в Историческия факултет на Великотърновския университет, питахме нашия преподавател по „История на Стария свят“ – незабравимия доцент Владимир Попов, защо е избрал да специализира точно тази дисциплина, и той абсолютно невъзмутимо ни отвърна: „Защото, колеги, след Римската империя всичко се повтаря. Каквото е измислило човечеството дотогава, това е. После всичко е едно и също: сменят се само дрехите и технологията.“ Когато декември 2021 г. слушах Христо Иванов да говори при откриването на Четиридесет и седмото народно събрание, разбрах какво е имал предвид моят преподавател – евроинтеграция, борба с корупцията, съдебна реформа, мафия, олигархия, евро-атлантически ценности, разбира се, НАТО, разбира се, Европейски съюз и така нататък, и така нататък. Не че и преди това тези евро-атлантически клишета не са се разливали свободно в пленарните зали и на старото, и на сегашното Народно събрание, в което се намираме, но просто тогава ги чух за първи път като пряк свидетел и оттам насетне до сега слушам и не само аз, разбира се, едно и също, едно и също, едно и също, независимо кой точно чете. Включително и днес. Е, разбира се, има и някои нови елементи след 2021 г. Вече, освен че се борим с корупцията и олигархията, се борим, естествено, и с Русия, разбира се, поддържаме и братския фашистки режим в Украйна. И сега, като казах „братския фашистки режим в Украйна“, се сещам колко много хора по време на предизборната кампания съветваха както мен, така и нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, да не казваме, меко казано, какво мислим, а даже откровено и твърдо казано ни съветваха да лъжем. Не казвайте истините, народът не ги харесва. Народът не обича да му казват колко е зле, народът обича да го лъжат. Лъжете и ще спечелите. Само че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ не мислим така, разбира се, ние сме тук, за да говорим. Ние сме тук, за да се чува гласът на истината, ние сме тук, за да бъдем будната съвест на нацията, както винаги досега. Затова сега, уважаеми сънародници, ще Ви кажа няколко грозни истини. Първо, България е с най-бързо нарастващ външен дълг в Европа, като към началото на 2026 г. има тенденция даже за още по ускорено увеличение. Само за година увеличихме дълговете си с 33% и брутният ни външен дълг вече надхвърли 80 милиарда долара и продължава да расте. Решение? Има, разбира се, решение. Решението е връщането на българския лев. Защото задлъжняването и катастрофалното водене на България и на българския бюджет към фалит е точно следствие от това, че България беше вкарана насила и незаконно в еврозоната. Второ, раждаемостта в страната ни продължава да спада катастрофално. За миналата година беше поставен пореден антирекорд – за първи път паднахме с 10% за една година при раждаемостта – от 53 хиляди през 2024 г. на 48 хиляди новородени деца през 2025 г. Още по-трагичната новина е, че по-голямата част от бебетата не са българчета. Не Ви ли прави впечатление, че една неписана традиция – да се прави репортаж по медиите с първото родено бебе за Новата година – някак си неусетно умря и изчезна от медиите? Причината е тривиална, защото няколко поредни години се наложи да гледаме как поредната невръстна родилка, трудно владееща български език, се опитва да ни каже колко се вълнува, докато прегръща младенеца си, носещ например звучното българско име Лоренцо или Касандра, или каквото още друго се сетите. Проблемът е радикален и затова беше решен радикално по български, като се спря да се говори за него. Изпитана практика, уважаеми сънародници – не говориш за проблема, значи проблемът не съществува. Има ли решение? Естествено, че има – демографска програма, разработена, включително от учени от Българската академия на науките, не се прилага години наред вече. Трето, България е сред най-големите донори на пари и въоръжение за Украйна на стойност милиарди левове. Ние, разбира се, за собствената си армия пари нямаме, но за братския фашистки режим на Зеленски очевидно намираме. Впрочем, като дадох преди малко пример за една отпаднала традиция, няма как да не спомена и още една, която отиде в историята. За поредна година няма да се проведе военен парад на 6 май, или ще се проведе нещо като военен парад. Първият ни военен парад, уважаеми сънародници, е проведен още през 1881 г. при княз Александър, но очевидно 145 години стигат, така че България военни паради на този етап няма да прави – няма техника, няма войници, няма войнска чест и доблест. Вместо това имаме чужди военни бази, границите ни се пазят от чужденците от „Фронтекс“, а в небето ни отдавна хазяйничат гръцки и турски самолети, но за сметка на това правим внушителни гей паради. Има ли решение? Има, разбира се – спиране на помощта за Украйна, пренасочване на тези средства към България, връщане на военната служба и още много други неща, които смятам, че няма да кажа кой знае колко нови неща, когато ги кажа. Четвърто, още нещо загубихме миналата година. България загуби финансовата си независимост, загуби своята национална валута – българския лев. Сбъдна се мечтата на поколения, на родени от собствения си народ хора – да пазаруват чужди стоки в чужди магазини с чужди пари. Решение? Казах го преди малко – връщане на българския лев. Пето, българската икономика е сред най неконкурентоспособните в Европа. Ние вече не произвеждаме почти нищо. Огледайте се около Вас, уважаеми сънародници, и се опитайте да изброите три неща около Вас, произведени в България. Няма да стигнете до три. Решение – предоговаряне на условията за членство на България в Европейския съюз. Шесто, вече не произвеждаме дори собствената си храна, едва 20% от храните в магазините ни са с български произход. Ако утре се затворят границите, след 10 години ще почнем да изпитваме глад, след 10 дни. Всъщност не е точно така, няма да умрем от глад, защото все пак има нещо, което произвеждаме в достатъчно количество – това са пшеницата и слънчогледът, засега. Ето защо ще ядем хляб и мекици. Само че без сол и сладко, защото дори солта отдавна я внасяме в България, а тя е 80% внос, а за сладкото са нужни мед и плодове, с които страната ни разполага в постоянно намаляващи и недостигащи количества. Решение? Има решение – предоговаряне на условията за членството на България в Европейския съюз. Седмо, образованието ни е трагично. Толкова е трагично, че като учител по професия ще спра да говоря по темата в знак на почит към покойната образователна система. Има ли решение? Има, разбира се – премахване на чуждите фондации от българското образование, премахване на делегираните бюджети и още много други неща, които всеки един обикновен, редови учител може да каже. Само че тях никой не ги пита. Мога да продължа да говоря още много, но... Има ли смисъл, уважаеми сънародници? Не е като да не го знаете това. Защото не Ви казвам нищо ново, нали така? Защото, за съжаление обаче, на 3 млн. 350 хил. 879 от Вас не Ви пука въобще. Вие не отидохте да гласувате, така че какво значение има всичко това, нали така? 3 млн. 290 хил. 889 от Вас пък гласуваха, но гласуваха точно за онези, които последователно ликвидират държавността ни вече почти 40 години. Така че и за Вас всичко това вероятно също няма особено значение. Затова ще се обърна към тези почти 138 хиляди свободни и достойни българи, които гласуваха за ВЪЗРАЖДАНЕ. Уважаеми сънародници, достойни, свободни българи, уверявам Ви, че независимо от всичко ВЪЗРАЖДАНЕ ще продължи не само да казва истината в храма на лъжата, където се намираме в момента, но и да я отстоява с цената на всичко. Ще предлагаме решения, ще ги защитаваме и ще се борим за тях. Няма да е лесно, но пък кога ли е било? Държавността ни гние, а народността ни изтлява, докато нацията се разпада бавно на съставните си части. Това е истината, колкото и да не ни харесва. България умира или по-скоро е доубивана тихо и кротко. Лошото обаче е, че 3 млн. 350 хил. 879 негласували българи това въобще не ги интересува, а на 3 млн. 290 хил. 889 български граждани даже им харесва. Затова ние сме призвани да се борим и ще се борим, пък каквото ще да става. В крайна сметка вече нямаме какво да губим, нали така? 2026 г. се усеща като 1396 г. Почти неусетно българският народ навлезе във финалната си фаза на развитие, фазата на обскурация. Това е моментът, от който нататък народът става безличен и страничен наблюдател на собствената си съдба. Моментът, отвъд който той е твърдо убеден, че не може да съществува самостоятелно и независимо. Моментът, в който го убедиха, че не може и няма как да има своя собствена държава. И в крайна сметка, кое не е така? Нима имаме своя собствена армия? Икономика? Валута? Храна? Политика? Та дори тук в парламентарната зала е пълно с чужди агенти – хора, откровено работещи за чужди държави и чужди разузнавателни служби. И това се приема също толкова нормално, както когато се каже и много често се казва, че в същата тази зала има и крадци, а може би още по-сериозни престъпници. На нещастната и все по-застаряваща наша народност това отдавна не ѝ прави впечатление. Като всеки стар човек, огромната част от нашия народ ужасно много се страхува от промените. Иначе казано, много му се иска нещо да стане, обаче го е страх нещо да не се случи. Така страхът от бъдещето погубва надеждата за самото бъдеще. Лошото е, че за да не рискува каквото и да било между страха и позора, огромната част от нашия народ избра страха, но ще получи и позора. Защото е позор най-старата национална държава в Европа и една от най-старите в света да бъде системно заличавана от мнозинството от собственото си население. През 2032 г. България ще отбележи 1400 години от създаването на Стара Велика България на Хан Кубрат – първата българска държава на Стария континент. Ще я има ли обаче сегашната ни българска държавност през 2032 г.? Това е въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори, защото е много тежък. Но това е най-важният въпрос пред нашата народност днес. Защото днес другите народи създават изкуствени интелекти, гледат към Космоса, мечтаят за Луната и Марс, водят войни, дори се бият помежду си, но същевременно са живи, витални, агресивни в добрия смисъл на думата. А ние, ние се борим с корупцията и гледаме как олигархията крещи с пълно гърло: смърт на олигархията! С тези темпове на развитие скоро можем и парната машина да открием, уважаеми сънародници. Е, вярно, че тя вече е открита, но пък в крайна сметка повторението е майка на знанието. А и огромната част от нашия народ, както вече казахме, не обича да рискува, затова играе на сигурно. В царството на лъжата честните са наричани луди, но пък не толкова отдавна в исторически план Христо Ботев написа: „Нормалните у нас считат за луди“. Народният ни поет Иван Вазов по-късно го допълни със знаменателните думи: „Лудите, лудите, те да са живи“. Това е признание, че истинският прогрес и свобода се движат от хора с луди, смели идеи, а не от разумните,