Стою Теодоров Стоев

Благодаря, госпожо Председател. Направил съм две предложения в тази част от Главата, а именно предложение за създаване на нов чл. 28а, както и предложение за създаване на нова алинея в чл. 29. В чл. 28а сме предложили реално да въведем механизъм, по който опозицията да може да вдига точки в заседания на комисии. Както ще стане по-ясно при следващата дискусия по следващата глава, ще видите, че волята на мнозинството е да ограничи сериозно възможността за вдигане на дискусии в пленарната зала по чл. 47, ал. 8, която е първата сряда за пленарна зала, така наречена, ден на опозицията. Много е важно да кажем следното. Когато разискваме и даваме възможност тези дискусии да преминат на ниво комисия, не – не губим парламентарно време. Ние даваме все пак правото на народните представители да могат да отстояват позициите, които са заявили пред своите избиратели и да вдигат важните за тях теми, които според тях касаят цялото общество. Ограничавайки изцяло правомощията на народните представители както в пленарната зала, така и не давайки възможност това да се прехвърли в комисията, всъщност ограничаваме възможността за вдигане на неудобни теми, различни от тези, които мнозинството иска да води, което не е добър сигнал. Относно предложението в чл. 29 аз бих казал, че това даже е предложение, което обслужва управляващите. В чл. 29 сме предложили, когато има предложение за промяна в дневния ред на комисиите, това да става по реда, който използваме в пленарната зала, а именно да става с писмени предложения, които да се входират предишния ден преди заседанието на комисиите. В момента каква е процедурата? Когато имаме заседание на комисия, в началото, когато се обсъжда дневният ред, всеки народен представител може да вземе думата и да направи процедура за включване на точки в дневния ред, отпадане на точки в дневния ред и така нататък. За мен тази непредвидимост, до която води тази процедура, е неправилна. Трябва да имаме яснота какъв ще бъде дневният ред, какви са предложенията за промени на дневния ред, а не да дойдем най-накрая на заседание, да предложи всеки кой каквото иска, никой да не разбере реално какво гласува, без да се запознае предварително с точката, която се предлага. Това за мен е цялостно неправилна процедура и е в полза реално на водещите комисията, най-вече на управляващите, защото те имат предвидимост за това какви теми ще повдигат народните представители, които не са част от управляващото мнозинство. Другите два текста, които искам да коментирам, са в чл. 35 и 36. Нека започнем с чл. 35. В чл. 35 се предлага – този е текстът е за протоколите – протоколите от заседанията, на които се гледат законопроекти, да са налични на народните представители 24 ча́са преди заседанието, на което ще се гледа докладът на комисията. Сегашният текст е за 72 ча́са. Единствените мотиви, които чухме в Комисията, бяха следните: че тъй като има много забавено законодателство, което спешно трябва да бъде прието, нека намалим сроковете, за да може да върви правилно процесът и да не изоставаме от графика. Аз съм абсолютно съгласен с тези мотиви, но те са неправилни. Съгласен съм, че има голяма част от законодателство, което изостана през годините – ние сме критикували редовно, и за съжаление, останаха много кратки месеци, в които трябва голяма част от това законодателство да бъде прието. Ние, между другото, подпомагаме този процес, не го саботираме към този момент, напротив, и мисля че и Вие го осъзнавате това. Отделно от това обаче, тези 72 ча́са в момента по никакъв начин не Ви пречат. Защото Народното събрание има възможност да действа в режим на изключителност и тогава, когато е необходимо, тези срокове да не бъдат спазвани. Има изключения в настоящия текст. И реално намаляването на срока от 72 ча́са на 24 ча́са по никакъв начин не Ви дава някакви допълнителни правомощия, защото отново остава възможността този срок да не бъде спазван. Единственото, което постигаме, е един лош сигнал за това, че извънредната ситуация ние искаме да я превърнем в нормалност. Няма как да говорим, че бързото законодателство тогава, когато то не е необходимо, е добро законодателство. Редица български поговорки има за бързата работа и как всъщност трябва няколко пъти да премерим, преди да решим какво да правим. Нека да оставим текста такъв. Когато има извънредност, така или иначе, Народното събрание може да действа извънредно и да не спазва сроковете. Но ние да ги намаляваме на 24 ча́са, няма абсолютно никаква логика. Последното, което искам да коментирам, е предложението в чл. 36, а именно ограничаването на възможността за предлагане на временни комисии. Имало ли е, да започнем директно, имало ли е злоупотреба действително с това право? Имало е и редица комисии, даже едно Народно събрание завърши с може би сигурно близо 10 комисии, които бяха абсолютно безсмислени, популистични, със сигурност. Но имало ли е полезни комисии – временни комисии? Мисля, че всички сме наясно, че няма спор в това нещо. Как се води една временна комисия, много добре знаете, че зависи от това кой управлява временната комисия и с какво мнозинство се работи вътре.