Петър Бойков Витанов

Може би съм пропуснал, но все пак да подчертая, че имаше една запетая, която казваше: „…72 ча́са, ако Събранието не реши друго“. И стремежът да махнем мъртвите текстове и да се правим на по́ католици от Папата – ами извинявайте, то Събранието постоянно решава друго. И да, може би следствие на спешността от приемането на част от законите – не, това няма да бъде трайната практика, смятам, че трайно установената практика за в бъдеще ще бъде свързана наистина с конструктивизъм и няма да правим всичко в последния момент, просто времената са такива и се налага. Апропо, там, където е намалено времето – то не е намалено, и разбира се, правим разлика и между първо, и между второ четене, но хората, които имат интерес към едно или друго законодателство, те имат този интерес много преди стенограмата да излезе. Стенограмата може да е необходим реквизит и елемент, но тя не е функция от формирането на мнението на народния представител, генерално говоря. Генерално! Това беше и причината за намаляването на сроковете. Част от причините. Още повече в динамиката, в която живеем, когато говорим за промяна на едно или друго законодателство, то е следствие от натрупан житейски, политически и практически опит в сферата, който продължава с месеци. Така че дали стенограма, или дали ще имаме възможност последните доклади да бъдат от 24 или 72 часа, не е най-важното, поне според мен, дори от гледна точка на качеството. И сега, вече от гледна точка на чл. 36… Разполагам с време, нали? Тъй като аз говоря по няколко члена от Главата.