Росица Любенова Кирова

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, аз искам да върнем дебата на чл. 35 и чл. 36, ал. 2 – и на единия, и на другия, и на предложените промени – това, което всъщност остана в доклада на Комисията, защото след малко ще ни бъде предложено да го гласуваме, да Ви върна малко на това, което се случи във Временната комисия по Правилника. И тук е абсолютно честно да отбележа, че основното предложение на „Прогресивна България“ беше всъщност да няма никакъв срок. Изречението приключваше: „докладът се внася преди разглеждане в Народното събрание“. Така ли е, колеги, които се занимавате с експертната дейност към Комисията? Нямаше срок, той се внася преди разглеждане в Народното събрание. И благодарение на дебата, който проведохме в Комисията – всъщност предложението беше на господин Петър Петров, въпреки всичко успяхме да приемем един срок от 24 часа, което е по-добре от нищо. Нямаше аргументи в полза на качествен законодателен процес за съкращаване на този срок, още повече че Правилникът в състоянието, в което е в момента, и текстът, който ще остане и след нашето гласуване, дава възможност тези срокове да бъдат по-кратки – при извънредност, когато Комисията реши друго, или по-нататък за другите текстове – когато Народното събрание реши друго. И в този смисъл не виждам… аз не получих отговор на въпроса: защо трябва да съкратим срока на 24 ча́са? Защо да не бъде 72 ча́са? Ако днес по-голямата част от тук присъстващите в залата не са прочели Правилника, не им е ясно как точно функционира и за какво се използва, защото за това трябва време – аз съм била във Вашата ситуация преди осем Народни събрания, в Четиридесет и петото, и ми отне доста време изобщо да разбера каква е логиката на тези процеси и защо трябва по този начин да протичат – ще дойде момент, в който нормалният законодателен процес ще изисква от всички нас да бъдем достатъчно добре и аргументирано подготвени по съответните предложения, които ще влизат в пленарната зала, които ще трябва да разглеждаме и по които ще трябва да вземаме решения. И в тази връзка аз отново се обръщам към всички: на предстоящото гласуване, където ще гласуваме, разбира се, разделно – и текста по вносител, и направените предложения, госпожо Председател, да гласуваме за оставането на текста със седемдесет и двата ча́са. Те по никакъв начин не забавят законодателния процес, но ни дават възможност, когато ситуацията е нормална, а се надявам тя да бъде такава през повечето време, да може да взимаме обосновани решения. Що се отнася до чл. 36, ал. 2 – члена, който третира възможността за свикване на временни анкетни комисии, първо искам да споделя нещо, защото тук преди малко ме цитира господин Стоев, може би малко неправилно, но това няма никакво значение, няма да влизам в подробности – аз съм категорично против лепенето на етикети и слагането на всички под един общ знаменател. И когато правим промени в Правилника за това, че някой се е държал невъзпитано в предходни Народни събрания, за това, че е превишавал правата си като народен представител или че е забавял по някакъв начин законодателния процес, повярвайте ми, това е изключително свързано с личностите характеристики на съответния индивид или с липсата на такива. И в това Народно събрание, както и в предходните Народни събрания, има 240 народни представители, които са абсолютно различни като личности и са възпитани по различен начин. Голяма част от това Народно събрание и от предходните Народни събрания – на базата на наблюденията, които имам, не само на участието ми в някои от тях – ще гласуват така, както е решила парламентарната група, без да се съобразяват със своите лични убеждения, защото смятат, че така е правилно. Ще има такива, които няма да се съобразяват с решението на парламентарната група и предварително ще го аргументират пред колегите си, за да могат да обяснят защо ще имат различен вот. Ще има такива, които – тук един от колегите от „Прогресивна България“ използва термина „шиканиране“, който… Колега, уверявам Ви, че парламентарният дебат няма нищо общо с процедурата по шиканиране, която се прилага в съдебната зала и която определено показва как с процедурни хватки можеш да забавиш един процес. Процедурните хватки могат да бъдат приложени, независимо от това какви са правилата в Правилника. След като имаме правила в този Правилник, винаги има начин някой недобронамерено да ги наруши, има достатъчно такива възможности – аз го обясних и в Комисията. И смятам, че не трябва да създаваме предпоставки за това да бъдат измисляни нови и различни варианти, понякога само с цел да се чуе гласът на опозицията, а понякога и да се приложат недобронамерени практики. Та в този смисъл, в чл. 36, ал. 2, господин Витанов, Вие казахте, че се търси по-голяма легитимност на направените предложения за анкетни и временни комисии, и затова сте се спрели на текста с една пета от народното представителство. И тук аз ще задам въпроса: кой определя колко е голяма легитимността на едно предложение и на едно искане от опозицията? Как се решава това? Този въпрос е абсолютно свързан и с факта, че в чл. 36 има едно изречение, което казва: „и по предложение на председателя на Народното събрание“. И ако търсим по-голяма легитимност чрез по-голям брой, защо един народен представител, който е равен на всички останали народни представители, да има право да прави предложение? И ще Ви отговоря веднага на въпроса, който може би си задавате: а защо го имаше във Вашия правилник в Петдесет и първото народно събрание? Имаше го, защото в Правилника на Петдесет и първото народно събрание председателят на Народното събрание провеждаше консултации с парламентарните групи на Председателски съвет, включително се обсъждаха и извънредните точки, които влизаха в дневния ред. Тоест това не беше абсолютно самостоятелна процедура, в която решение взима председателят или председателстващият Народното събрание. Някъде в Преходните и заключителни разпоредби на този правилник, между другото, за Вас, колеги, го казвам, има дефиниция, която казва кой е председател – председателят е този, който води заседанието. Думата „председателстващ“ по принцип не съществува в правния мир, касаещ работата на Народното събрание. Така че, когато председател на Народното събрание е заместникът от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, да речем, това означава ли, че по негово предложение той може да предложи временна комисия? И какво му дава, докато седи горе, повече право от правото на една парламентарна група, която изразява убежденията на определена част от българското общество? Посочвам Ви примери, в които може да се окаже, че ще попаднете в собствения си капан, след като, разбира се, сте обрали и негативите от това, че напълно умишлено ограничавате правата на опозицията да предлагат – не да бъдат приемани, а да предлагат, отново се връщам на това. В тази връзка аз ще Ви помоля да преосмислите отново и предложението по чл. 36, ал. 2. Оставете предложенията да се правят и по предложение на председателя на Събранието – хубаво е да ги консултира, разбира се, с Председателския съвет, но той има това право, след като има такъв тип консултации, но да могат да го правят и парламентарните групи. Това дава възможност на малките парламентарни групи, дори и такива, които са от 12 човека, да имат собствено предложение, което да е свързано с дневния ред на обществото. (Реплики от ПБ.) И понеже Вие се смеете много арогантно, колега – не мога да се обърна към Вас по име, защото не Ви познавам – аз се нагледах на много арогантно смеене в тази зала. И съм се нагледала и преди това, когато наблюдавах отстрани като наблюдател Народното събрание, и като човек от гражданското общество, който няма партийно членство, но има отношение към всичко, което се случва в българското общество. Лош съветник е и води на лош път. Разбира се, Ваше право е да прецените как желаете да постъпите, и какъв ще бъде начинът, по който ще работи това Народно събрание. До момента опозицията – и тук говоря от името на всички парламентарни групи, показаха своите аргументи и бяха изключително добронамерени. Ние се опитваме да направим така, че работата да тръгне лесно, да бъде коректна и да показваме най-доброто от този орган в момента в тази конфигурация. Тук отсъстват част от парламентарните групи, които правеха това почти невъзможно в предходните Народни събрания. И в тази връзка аз се надявам, че ще бъдем коректни един към друг. Не е нужно да се подиграваме на това, което говорим, и да се подсмихваме ехидно, защото, да, мнозинството ще реши. Но повярвайте ми, и мнозинството, и улицата, и психологията на тълпата, която съществува и в това Народно събрание, както по принцип и в един протест (Реплики от народния представител Слави Василев)… Имаме шест члена, уважаеми господин Василев, и аз се изказвам по всички тях. И тук вече ще говорим за дължината на изказванията и за това как може да се изкажем по няколко различни члена от Правилника.