Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, всъщност важните неща господин Мартин Димитров ги каза по това, което исках аз да кажа, и затова ще бъда съвсем бланкетен. С чл. 70, ал. 6 правите един народен представител над всички нас. Независимо дали е госпожа Доцова, който и да е, излиза, че председателят на Народното събрание получава извънредни правомощия да спира законодателни инициативи на народни представители, предвидени в Конституцията. Всеки народен представител има право на законодателна инициатива. Това, че комисията трябва да прецени дали законопроектът отговаря на Закона за нормативните актове, ако искате и на предварителната оценка за въздействие, като колективен орган, аз нямам против. Но председателят на Народното събрание да прави субективна преценка дали законопроектът отговаря на предварителната оценка за въздействие, просто няма как да възприемем за нормално. И сега ще Ви прочета нещо от предложената предварителна оценка за въздействие. Посочва се какво е очакваното въздействие на предложението върху балансираното демографско развитие, включително върху темповете на намаляване на броя на населението, динамиката на миграционните потоци и ограничаването на броя на емигриращи българи. Сега, тук не отварям темата, че не приехте да има комисия по демографска политика, но искате всеки законопроект да се занимава с демографските потоци. Аз примерно внасям промени в Закона за съдебната власт. Как, откъде, по какви критерии, стандарти, откъде информация, как ще повлияем на демографското развитие и миграционните потоци с измененията в Закона за съдебната власт? И председателят на Народното събрание – Симеонов, Петрова, няма значение как се казва, защото може да касае и следващо Народно събрание, поне в началото, ми казва: ама тук, господин Величков, демографската политика и миграционните потоци, няма как, обратно законопроекта! И тук стигаме до субективната преценка на един от 240 народни представители, било той председател на Народното събрание, да има изключителната власт на цензор на законодателната инициатива на депутати. Много Ви моля, господин Витанов – председател на групата, госпожо Борисова, професор Тянкова, не допускайте толкова грубо погазване на Конституцията. Нека не занимаваме после Конституционния съд с това нещо! Не може, никога не е имало! Върнете се в историята и преди 1944 г. – никога не е имало такива права на председателя на Народното събрание. Това не трябва да го допуснем, защото ще унизим парламентаризма като цяло! Това по тази тема. По втората тема. Понеже господин Витанов ми каза, че предварително кандидатите – по чл. 89, отговарят на съответните качества и затова са допуснати до изслушвания, и няма значение колко дни са от доклада до реалното гласуване. Само че докладът по ал. 5, както казах, не е формален. Там имаме наличие на данни, могат да се установят, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата – неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества, аз чета от доклада, не си го измислям, в доклада се отчита „наличието на специфична подготовка, мотивация, публична репутация и обществената подкрепа за съответния кандидат, като комисията дори може да изиска допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган“. И много важно изречение: „Докладът съдържа информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които той не е отговорил“. Явно има някаква конкретна причина да не отговори. Ние всички тук се каним да изберем качествено различен състав на парламентарната квота на бъдещия Висш съдебен съвет. Имаме и инспекторат към ВСС да избираме. Ако там има въпроси, на които не е отговорено, ако има основателни съмнения в нравствените и професионални качества на кандидата, в обществената подкрепа и авторитета на кандидата, наистина ли мислите, че три дни – от доклада до гласуването, са достатъчни всеки един от нас да си отговори трябва ли да гласуваме за тази личност, или по-скоро тя не отговаря на самите високи критерии, които ние сме си поставили тук, за да изберем качествено различен нов състав на ВСС? И в същия чл. 89, ал. 1 се премахва задължението на председателя на Народното събрание да предлага график за провеждане на процедурите по избора. Да, законовите срокове остават. Обаче публичното звучене, това как медиите, гражданските организации, правните и съсловни организации – те вече не могат да следят забавянията, защото няма график. И ние имаме прецедент, не знам защо го търсим, когато няма график?! Парламентарната квота на ВСС работи две години и седем месеца извън мандата си, а Инспекторатът на ВСС кара трети мандат. Ама той не е получил втори, а кара трети! Ако се върнем и към регулаторите, които бяха излъчвани с огромни закъснения, и там също имаше – КЕВР си спомням, трети мандат, без да е имал втори. Ако няма график на избора, ние сами ще се поставим в ситуацията, и то доброволно, на предишните Народни събрания, които този избор просто го оставяха в гардероба и въобще не ги интересуваше, защото вероятно така ги устройваше. Но нали ние сме длъжни да подхождаме добросъвестно, че нас няма така да ни устройва. Затова отпадането на графика – няма никакъв логичен смисъл да отпадне, защото в крайна сметка този график дисциплинира и самите нас. Благодаря.
Пълно изказване
Велислав Величков Величков
28 май 2026 г. · ПГ на Продължаваме Промяната · 52 НС