Явор Илиев Гечев

Господин Председател, уважаеми колеги! Госпожо Кирова, не, нямах това предвид. Старая се да съм ясен в изказа си, за да може да няма, как да кажа – двусмислие в нещата, които казвам. Преди да Ви отговоря, ще Ви кажа, че аз съм бил не на тази, а на другата трибуна в Народното събрание, в старото Народно събрание, в качеството на министър. И винаги съм подхождал с изключително, как да кажа, страхопочитание, ако щете; ако щете уважение, защото тази институция е върховната на държавата и е въпрос на личен морал, включително, дали ще правиш, или няма да правиш правилни неща. Аз твърдя, че всеки, който е отговорен министър и сте ми поверили това, как да кажа, право и задължение и отговорност, не би трябвало да го прави. От тази гледна точка аз предпоставям точно толкова, колкото и Вие. Аз казвам, че може би няма да има нужда от тези текстове, Вие казвате: гледате ли миналото Народно събрание. Иначе, опазил ме господ да съм на „Евровизия“ или на конкурс за красота, но нямам нищо напротив това Народно събрание да се справи като Дара. (Ръкопляскания от ПБ.)