Велислав Величков Величков

В края на деня ставам все по-невидим, защото не сме участвали в конкурсите по красота. (Оживление. Реплики на народния представител Цончо Ганев.) Моето изказване е кратко и касае онзи чл. 104 в редакция на Комисията, който забранява да се задават въпроси, които съдържат вариативност или идентичност на вече зададен въпрос. Не виждам определение какво значи идентичност, кой го преценява, на какви основания. Колкото до вариативност, да, това ме опасява, че „всеки сам си преценя“. Ние имахме трагичен опит с това „всеки сам си преценя“ по едно време. Колкото да вариативност, задава се въпрос на един конкретен министър, той отговаря към настоящия момент и може да отговаря съвсем коректно. Обаче ситуацията е в развитие. Става въпрос за политики на съответното министерство, за поети или за бъдещи ангажименти, които може да е поел министърът дори с отговора си. Минават няколко месеца, има въпрос към същия министър по същата тема с оглед развитието на ситуацията: какво е направило министерството, изпълнило ли е ангажиментите, има ли нови проблеми. Това вариативност ли е на въпроса, защото е към същия министър и по същата тема, но касае различна обстановка, или не е? Кой ще преценява тази вариативност? Тази идентичност на въпросите пък може да касае въпроси към различни министри по една и съща тема, но всеки от тях в рамките на своята компетентност в съответното министерство. А въпросът идентичен ли е тогава, ако е насочен към различни министри? Тоест без една легална дефиниция, определение на понятието „вариативност“ и „идентичност“, това също е възможност за съвсем легално отклоняване по преценка на председателя на въпроси към министрите. И сега стигаме до двойната ситуация – министрите може въобще да не идват – един път, два пъти, три пъти, четири пъти, разчитаме на тяхната добросъвестност, но те не идват. Не знам, господин Здравков, Вие как ще гарантирате лично, че този министър ще се яви, ако той просто не идва? Но няма как да изслушаме Вас вместо него! В следващия момент може да се отклоняват въпроси, защото били вариативни или идентични. Ми, то най-накрая може така въобще да няма парламентарен контрол – или въпросът не е окей, или министърът не е разположен добре да дойде и да отговори на него. И тогава всъщност той, парламентарният контрол, се обезсмисля. И затова говорим, че тук има едни правила, създадени в Правилника, абсолютно неясни, които дават възможност за съществено ограничаване на правото на опозицията на парламентарен контрол. Предполагам, ако Вие питате, министърът ще дойде и вероятно ще е съгласуван този въпрос с него. Ама, ако аз питам, ще каже – кой е тоя Величков, ще ходя да му отговарям, в другия конкурс по красота не е участвал. Ето това трябва да избегнем. И затова Ви моля да премислите по тази тема. Благодаря.