Ангел Жеков Георгиев

Днес поставяме на вниманието на Народното събрание въпрос, който е от национално значение, а именно съдбата на район „Тараклия“, който е историческо средище на българите в Молдова и отговорността на българската държава към своите сънародници отвъд пределите на родината. Това е въпрос за защитата на българската народност и той заслужава сериозно и отговорно отношение. Преди около три години Република България изпрати в Кишинев извънреден и пълномощен посланик госпожа Мая Добрева. Със съжаление сме длъжни да отбележим, че от този момент в общността се наблюдава изключително тревожен процес. Вместо посолството да служи като дом за всички българи, се очертаха линии на разделение. Вместо посланикът да обединява, се наложи практика на противопоставяне. Онези, които изразяват различна позиция или не споделят възгледите на тесния кръг около посолството, биват поставени под съмнение. Подобен подход е несъвместим с мисията на едно дипломатическо представителство. Във връзка с това смятаме за обосновано дейността на госпожа Мая Добрева да бъде обект на щателна проверка, която да установи дали при изпълнение на функциите си тя е действа изцяло в съответствие с българския национален интерес. ВЪЗРАЖДАНЕ застъпва позицията, че нейната оставка е наложителна и крайно закъсняла. Досега тя бе подкрепена от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Престои да установим каква позиция ще вземе относно госпожа Мая Добрева правителството на Румен Радев. Ще формулираме един принцип, който смятаме за безусловен. Нито един български посланик няма право да дели сънародниците ни на удобни и неудобни. Никой не разполага с мандата да определя кой е истински българин. И никой не бива да допуска българската общност в Молдова да се превръща в поле за лични, политически, дипломатически или геополитически експерименти. Посолството в Кишинев е представителство на Република България и неговият първостепенен дълг е към България, към българския национален интерес и към българските общности извън границите на страната ни. С основателна загриженост отбелязваме, че около посланика се е оформил тесен кръг от лица и организации. В публичното пространство трайно се откроява името на господин Пламен Миланов, наред със свързани с него структури, представлявани като глас на общността. В публични журналистически разследвания това лице се споменава във връзка с управлението и представителство на дружества в молдовския хазартен сектор. Считаме, че това не е второстепенен детайл, а е въпрос с институционално измерение. Когато в близост до българското посолство се позиционират лица, които са обвързани с хазартен бизнес, съдебни спорове и олигархични интереси, държавата ни е длъжна да реагира. Особено внимание заслужава следното обстоятелство: според информация, с която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ разполагаме, господин Пламен Миланов е бил предлаган от Мая Добрева за почетен консул на Република България в Молдова – предложение, което не е получило подкрепа и е било отхвърлено на най-високо държавно ниво. Ако това се потвърди, основателно възниква въпросът на какво основание лице, около което съществуват открити обществени въпроси и журналистически разследвания, е било предлагано да представлява Република България. Тук не става въпрос за лични отношения, а за принципи от обществено значение. Кой получава достъп до българската общност? Кой влияе върху процесите в нея? Кой стои зад кандидатите, които днес се стремят към управлението на Тараклия? Под покровителството на посолството този кръг придобива публичност, легитимност и влияние. Затова настояваме да бъде извършена проверка как се разпределят средствата, проектите и подкрепата, които са предназначени за българската общност там? Българските данъкоплатци имат правото да знаят дали техните средства достигат до всички, или пък обогатяват една затворена група. Междувременно на дневен ред е самото бъдеще на район „Тараклия“. Дали ще остане български център? Дали районът ще бъде запазен и дали българите в Молдова ще съхранят своя глас, достойнство и перспектива? Този въпрос отдавна надхвърля рамките на местен избор и придобива характерен опит за политическо овладяване на българското средище в Молдова. Тараклия се нуждае от достоен свой представител, а не от посредник между външни интереси, местни зависимости и удобни на посолството лица. Особено тежък е случаят с тържествата около 24 май. Цялата българска общност в Тараклийския район отбеляза Деня на славянската писменост и култура – районното ръководство, културните институции, училищата, детските градини, творческите колективи и всички населени места, в които живеят българи. Това беше празник на целия район, на хората, на учителите, на децата, на българския език и на българския дух. И въпреки това станахме свидетели на отделни сцени и отделни формати с участието на посолството, на университета и на политически удобни лица. Подобно обособяване смятаме за морално и политически неприемливо. 24 май не принадлежи на едно посолство, на един кандидат или на една организация – той принадлежи на целия български народ. Който превръща този свят ден в предизборна сцена, не служи на българщината, а я използва. Българската азбука не е фон за политически проект, а дипломатическото ни представителство е призвано да бъде до цялата общност, а не до шепа избраници. Затова настояваме да бъде подкрепено съхраняването на Тараклийския район като административен, културен, образователен и исторически център на българската общност в Република Молдова. Отправяме открит въпрос към изпълнителната власт. Каква е позицията на правителството на Република България относно закриването на район „Тараклия“? Заедно със Стоян Таслаков, който беше председател на Комисията по политиките за българите извън страната, проведохме среща с молдовския посланик, на която заявихме категоричното си несъгласие със закриването на района. Нещо повече. Ние застъпихме позицията, че Тараклия следва да получи автономия по примера на Гагаузия. Нещо, което е напълно постижимо, обаче при положение че българската държава се застъпи за него, отстоява го и работи за тази кауза. Уважаеми народни представители! Българите в Молдова не търсят милостиня и не очакват празни обещания. Те не желаят да бъдат използвани като декор, нито да бъдат разделени на правилни и неправилни. Те искат уважение, искат своя език, свое училище, своя работа, своя икономика и свое самоуправление. Искат районът им да бъде запазен и искат България да бъде до тях не само в дните на празник, а преди всичко тогава, когато е трудно. Нека бъдем наясно – ако България замълчи, мълчанието ѝ ще бъде разбрано като отказ от отговорност. Ако Народното събрание замълчи, бесарабските българи ще чуят това мълчание съвсем ясно. Историята няма да запомни удобното мълчание. Тя ще запомни кой е проговорил навреме. Да живее България, да живее район „Тараклия“! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)