Константин Василев Проданов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Служебен министър, дами и господа народни представители! Финансовата тежест на решенията, взети от предходните правителства, тепърва ще се усеща от българските граждани, както и от следващото редовно правителство. Нашата парламентарна група е силно обезпокоена от сигналите за влошаващото се състояние на държавната хазна и най-вече от липсата на ясна перспектива за това как ще бъдат посрещани разходите на държавата до края на годината. Ефектите от, меко казано, спорните действия на предходните управления вече започват да се прехвърлят както върху хората, така и върху бизнеса и общините. Вместо предвидимост и стабилност виждаме тревожни сигнали за влошаващото се състояние на публичните финанси и липса на ясен план как държавата ще посрещне задълженията си. За нас е много важно в началото на Петдесет и второто народно събрание да получим точна и ясна информация за актуалното състояние на държавния бюджет, особено на фона на скорошните разкрития, че данните за дефицита за 2025 г. са неверни и реалният недостиг е бил не 3%, а 3,5%. Половин процент може да не изглежда като голяма цифра, но става дума за над 500 млн. евро, а това са все пак парите на всички нас, данъкоплатците. И като цяло, по наша информация, ситуацията е повече от обезпокоителна. Имаме данни, че заради авансовите плащания по ПВУ, но не само, в момента бюджетът е изправен пред ликвиден риск. Тук стои въпросът: има ли опасност за покриването на текущи задължения към социално уязвими групи, към общините и към бизнеса? И аз се надявам, господин Министър, днес да получим ясен отговор на това има ли реален риск за ликвидността на държавата. По предварителни данни към края на април дефицитът по консолидираната фискална програма е достигнал 1,75 млрд. евро, или 1,4% от БВП. Това е рекорд за повече от последните 10 години. Само за април имаме ново нарастване с 250 млн. евро, въпреки че това е един от традиционно най-силните месеци за държавната хазна и въпреки Вашите уверения, че след дефицит от 900 милиона през февруари и 600 милиона през март през април бюджетът е излязъл на нула. Очакваме да стане ясно какъв дефицит се очертава към средата на годината и къде точно се пропуква както приходната част, така и разходната част. Очакваме и да ни бъде представена реалистична траектория за изпълнението на приходите и разходите до края на годината и призоваваме причините за недостига да бъдат ясно назовани, а не замитани от общи формулировки. На следващо място, по отношение на фискалния резерв обществото има право да знае какво е точно реалното му състояние в момента, както и как се очаква то да еволюира в следващите месеци. Оставяме ли държавата без финансови буфери и то именно в момент, когато кризисните процеси в глобалната икономика заплашват да ескалират драматично? Има ли осигурени средства за ключови инвестиции по европейски проекти, или сме изправени пред реална опасност стратегически ангажименти на държавата да не могат да бъдат обезпечени финансово? Темата за дълга също не търпи отлагане. В края на 2025 г. той е достигнал почти 30% от брутния вътрешен продукт, което ни поставя на второ място – за съжаление, това е негативна класация – на второ място в ЕС по най-голямо увеличение на задлъжнялостта за последната година: шест процентни пункта. В абсолютна стойност това са 10 млрд. евро. Това води съвсем логично и до увеличаване на разходите за лихви от под 500 милиона през 2023 – 2024 г. до над 1 млрд. евро през 2026 г. Очевидно е, че сценарият с ново значително задлъжняване се очертава като почти неизбежен и обществото има право да знае колко ще ни струва това, кога ще се плаща и дали държавата не е вкарана в спирала, в която ще трябва да теглим все повече и повече по-голям нов дълг, и то не само за да обслужваме стария плюс лихвите, но и за да обезпечаваме базисни социални функции. Особено тревожни са и сигналите за скрити дефицити и напрежения в отношенията с бизнеса. Имаме забавени плащания, невъзстановен данъчен кредит и неразплатени задължения към фирми и общини. И на фона на това – скрито финансиране към „наши хора“ за сметка на икономиката като цяло. Това подкопава доверието и задушава икономическия растеж. Затова изискваме ясни, конкретни и изчерпателни отговори днес. Ако фискът наистина е в лошо състояние заради натрупани проблеми и заради грешни решения на правителството през последните години, то това на практика ще означава следното за бъдещето управление на държавата и за българските граждани: вместо да се започне с амбициозни реформи във всички проблемни сектори на обществото, ще се наложи да се гасят фискални пожари. Както през последните дни бяхме свидетели на най-голямото свлачище в историята на България, така сега сме изправени пред реален риск и от фискално пропадане и поемане на нов дълг, с който да се закрепи текущото лошо състояние на публичните финанси, за да не се налага да застрашаваме социални ангажименти и плащания към бизнеса и към общините. Уважаеми господин Служебен министър, днес българските граждани и ние тук като народни представители очакваме от Вас да бъдете откровен докрай. Управлява ли се държавата с краткосрочни решения, които прехвърлят сметката за утрешния ден? Всяко отлагане на истината увеличава цената, която в крайна сметка ще платим всички ние пак като общество. Затова настояваме за пълна и конкретна информация по всички поставени теми, дебат по същество и фокус върху реалното състояние на финансите, а не върху политически оправдания. Българските граждани заслужават да знаят истината за състоянието на държавата и ние сме длъжни да им я кажем. Благодаря Ви за вниманието.