Богдан Валериев Богданов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всички сме наясно с целта на предложените промени в Закона за водите в момента, а именно да се отговори на очакванията на Европейската комисия, за да бъдат отпушени блокираните плащания. Разбира се, разбрахме, че основното намерение освен плащанията е между първо и второ четене да бъдат въведени определени ефективни промени в Закона за водите, в Закона за ВиК, за да може в крайна сметка наистина да бъдат разрешени тези проблеми, които са от години. Те не са проблеми на Европейската комисия, те не са проблеми за 500 млн. евро в момента, които ние ще получим, след като приемем. Аз наистина се радвам тук, че има съгласуване с Европейската комисия на предложените текстове, за да сме сигурни, че това, което поне ще бъде прието в момента, ще гарантира плащане на задържания ресурс. Но съществените проблеми ще останат. Съществените проблеми в общи линии са разделени в три групи. Между другото, това е изискването на Европейската комисия – да имаме по-висока ефективност в управлението на водния сектор в България. Аз ще Ви дам няколко примера, че всъщност големите очаквания, които се дават на законодателя в момента с приемането на тези или други промени, няма наистина да решат нищо, защото голяма част от решенията всъщност не са в Народното събрание, а са в други институции. Включително, ето тук давам един пример с Министерството на регионалното развитие. Защото Стратегията за ВиК сектора, 10-годишната стратегия 2014 – 2023, Стратегията как ще се управлява секторът изтече преди три години. Няма такава приета още стратегия. Не само че няма приета стратегия за управлението на водите в следващите 10 години, ами няма никакъв отчет какво е постигнато в първия етап 2014 – 2023 г. Още един пример за ефективно управление, което на всички ни е ясно, че липсва, особено във ВиК асоциациите. Бяха създадени ВиК асоциации, на тях се вмениха много функции, много отговорности, но не се обезпечиха с необходимия капацитет. Начинът на взимане на решения във ВиК асоциациите беше контролиран и е все още изцяло на ниво Министерство на регионалното развитие. И тук ние със сигурност ще имаме предложения между първо и второ четене от гледна точка на това общините, операторите на конкретната инфраструктура на местно ниво да имат повече гласност във взимането на решенията и в управлението на ВиК асоциациите. Това са само два примера от гледна точка на ефективност на управление, че всъщност дори и с текущите проблеми хората в Плевен, Омуртаг, Шумен не са сигурни, че лятото пак няма да изпаднат в същата ситуация и да бъдат на продължителен воден режим и ново бедствено положение. Затова нашата цел е по-голяма. Разбирам, че сега на първа стъпка ние трябва да се съсредоточим върху усвояването на тези 500 млн. евро, но целта ни, колеги, е много по-голяма и ние наистина трябва веднъж завинаги да сложим този проблем на масата конструктивно, експертно да бъде обсъдена темата и да постигнем очакваните резултати, които обществото иска от нас. Втората стъпка, която очаква Европейската комисия да постигнем като резултат, е по-ефективен контрол от страна на КЕВР. Това, което обаче виждаме с промените в Законопроекта, всъщност е, че има определени параметри, в които особено при ценообразуването КЕВР трябва да се произнесе в бърз порядък, което в крайна сметка прави точно обратното и може да навреди, в случая да имаме по-стриктен контрол от страна на регулатора. Затова също трябва да помислим между първо и второ четене как да бъде адресирано. От гледна точка на ценовата политика и как в крайна сметка да се диференцират цените на битови и небитови потребители. Има един съществен проблем, колеги. Когато говорим за разходите, които ВиК дружествата генерират, те няма как да диференцират дали конкретен разход е бил насочен към небитов, дали е насочен към битов – те са общи. Така че това, което ние предлагаме и сме го предлагали и в Петдесет и първото народно събрание, беше всъщност да се въведат диференцирани цени на база потреблението. Това е честният подход. Независимо дали си битов потребител, дали си бизнес, да се плаща на база на това, което потребяваш, защото, както и някои от колегите маркираха, можем да имаме малки бизнеси, които почти нямат никаква консумация, да трябва да плащат едни много високи цени. Има риск, колеги, цели региони в България, в които ние нямаме големи консуматори, нямаме големи производства, каквито са може би едни от най-засегнатите райони в Северна, Северозападна България. Преразпределението на цените да отиде вместо в по-големите консуматори всъщност в малките предприятия, във фризьорските салони, в малките магазинчета – там, където наистина хората почти нямат консумация. Затова по-скоро нека да се съсредоточим в консумацията – там, където някой потребява повече, дори битов потребител, ако реши някой да си пълни басейна, ще си плати по-висока цена за това. Така е и в много други места в Европа. Затова ние ще бъдем абсолютно конструктивни, осъзнавайки важността на този проблем за голяма част от българските граждани, за необходимостта да погледнем на водния сектор като стратегически за българската икономика дори. И да намерим конструктивни, ефективни решения веднъж завинаги, защото пак, и завършвам с това, въпросът не е какво очаква Европейската комисия от нас. Големият въпрос е какво очакват всички от тези български граждани, които години наред, десетилетия са били на воден режим. Надявам се ние да отговорим на техните очаквания по един ефективен начин. Благодаря Ви.