Петър Николаев Петров

Благодаря, госпожо Председател. Три са предложенията, които съм направил и бих искал да засегна в настоящото си изказване. На първо място, предложението, което е по чл. 8. Доколкото по първа точка, аз не го поддържам, тъй като господин Божидар Божанов успя да ме убеди, че декларирането на задължения и кредити и кредитни карти е включено в имуществената декларация, която се подава от кандидатите по реда на този закон, считам, че не е нужно и отделно то да бъде декларирано. Но по отношение на точка втора, а именно предложението ми да има освен изслушване на кандидатите в Комисията, да се проведе след това и обсъждане на присъстващите страни, аз считам, че то е изключително важно. Защо? Защото, като възкресявате Комисията, която не работеше при управлението на ГЕРБ и ДПС, също така възкресявате един механизъм, един порочен, поне според мен, модел на избор на тъй наречените независими органи. Модел, при който в Комисията – постоянната Комисия на Народното събрание, която, разбира се, има спомагателни функции, в рамките на Комисията се осигуряваше публичност, прозрачност и участие на всички заинтересовани страни, тоест може да се чуе мнението на всички страни. По този начин е работила Комисията досега с изключение на процедурите по избор, тъй наречените независими органи, в която, забележете, само и единствено са се провеждали техни изслушвания по конспект, образно казано – въпроси, които са предварително поставени, отговаря се на въпросите и приключва заседанието на Комисията. Напротив, според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, след провеждането на това изслушване по поставени въпроси, би следвало след това да има обсъждане, в което – така е и направено предложението, да участват и лицата, организациите, институциите, които са задали въпроси, заедно с членовете на Комисията, за да се чуе тяхната гледна точка. И когато гласувате против това предложение, Вие давате една заявка на гражданското общество, като му казвате: Вие не можете да участвате в обсъжданията по така предложените кандидатури, не може да се чуе Вашата дума. Това, поне според мен, е един лош сигнал, който се дава в процедурите по избор не само за членове на възкресяваната комисия за противодействие на корупцията, а и по отношение на останалите независими органи. По отношение на второто предложение, което сме направили в чл. 13. Създали сме възможност – законова възможност, един член на Комисията да може да бъде освободен тогава, когато той със своите действия уронва престижа на държавното управление. В заседанието на Комисията от страна на директор на дирекция „Правна“ в Министерството на правосъдието бе посочено, че това основание, което предлагаме, е неконкретизирано и субективно. Държа да Ви посоча, че директорът на дирекция „Правна“ в Министерството на правосъдието е държавен служител и е назначен по Закона за държавния служител. Ако някой от Вас отвори чл. 28 от Закона за държавния служител, ще прочете, че той е наименуван по следния начин: „Задължение за опазване престижа на държавната служба“. Ако погледнете ал. 1, там е записано, че държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. В допълнение, държа да Ви посоча, че тази разпоредба действа от 2003 г., тоест вече 23 години, и няма никакъв проблем. Никой не казва, че тя е неконкретизирана или че това основание е субективно. На следващо място, в допълнение в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, където едно от дисциплинарните нарушения: „действие или бездействие, което накърнява престижа“ – в случая на съдебната власт, а преди това в ал. 2 на чл. 307 е посочено, че дисциплинарно нарушение е такова, което накърнява престижа на съдебната власт. И тогава да Ви попитам: защо е възможно в други закони да се посочи, че е нарушение, когато се уронва престижът на държавната или на съдебната власт, а точно по отношение на член на Комисията, която трябва да бори корупцията, се оказва, че това било неконкретизирано и че било субективно задължение. Аз считам, че то следва да присъства. Защо? Представете си, че Вие изберете членовете на Комисията. Представете си, че излязат след това записи как един член на Комисията е заснет в новия ресторант „Осемте джудета“, където дава указания на прокурор и му предлага десет хиляди – в случая вече евро, на месец, за да държи на трупчета определени дела. Тогава Вие ще се чудите какво да направите и ще се чудите как да отговорите на медиите отвън пред залата, които ще Ви гонят с микрофоните и ще Ви попитат: „А сега какво ще направите?“ Вие нищо не можете да направите, защото няма как този човек да бъде освободен, въпреки че в други закони, както Ви посочих, изрично е посочено, че за уронване на престижа има подобна възможност или най-малкото се създава дисциплинарно наказание. Именно затова считам, че предложението ни би следвало да бъде прието и да се създаде възможност при такива действия – да не давам и други примери, да може съответно този член на Комисията да бъде освободен от тази длъжност. Следващото предложение, което сме направили по отношение на чл. 15. Сега, аз се чудих как да Ви го обясня това предложение за проверка на корупционния риск чрез проверката на стандарта на живот, но предпочитам да цитирам, да направя един цитат всъщност на думите от вчера на народния представител от „Прогресивна България“ Румен Миланов в bTV, който заяви следното: „Корупцията придоби огромни размери и някъде стана и стил на живот.“ Дами и господа народни представители, с това предложение ние искаме точно този стил на живот да бъде проверяван, защото това е единствената адекватна проверка на корупционния риск. Корупцията, дами и господа народни представители, води до един ефект, и той е рязко повишаване на стандарта на живот или стила на живот, както се нарича от някои народни представители. Точно това трябва да бъде проверявано и точно затова трябва да бъдат събирани сведения. Сега, аз Ви разбирам мнозинството защо не желаете да приемете това правомощие на Комисията за противодействие на корупцията, защото и Вие сте сред лицата, които ще трябва да бъдат проверявани като лица, заемащи публични длъжности. Но все пак давате една много лоша заявка на българското общество, като му казвате, че борбата срещу корупцията ще се води с анализи, стратегии, семинари и други глупости, които са записани в Закона, а всъщност няма да се проверява рязкото увеличение на стандарта на живот в някои случаи, което, разбира се, създава индикации най-малкото за корупция. Ето тази лоша и негативна заявка давате на българското общество, като не желаете да приемете това предложение, а считаме, че наистина най-важното нещо, което трябва да се направи, е в конкретни, определени случаи да се проверяват поведението, действията и стандартът на живот на лица, заемащи публични длъжности. Благодаря Ви.