Велислав Величков Величков

Благодаря Ви, госпожо Председател. Сега тук е мястото да вляза в малко повече детайли по отношение на това, което казах във встъпителното изказване по чл. 56 и оперативно-издирвателната дейност. Сега, доколкото това не е досъдебно производство и няма същинско разследване, а се установяват данни, под формата на предварителна проверка за евентуално извършени корупционни престъпления, или подготовка на такива корупционни престъпления, или превенция, мисля, че се отива малко отвъд една допустима граница в оперативно-издирвателната дейност и използваните методи спрямо лицата с имунитет – имам предвид магистрати, имам предвид народни представители, но тук са и президент, вицепрезидент, министрите, знаем, че нямат имунитет. Но някак си конституционните текстове, които уреждат въпросите с имунитета, влизат в противоречие с някои от нормите на чл. 56, относно точки 5, 7 и 8 в ал. 1. „извършване на наблюдение, събиране на информация от технически канали за комуникация и оперативно внедряване“. Министърът го няма – знам, че Министерството на правосъдието е вносител, но аз искам да разбера какво се има предвид под оперативно внедряване сред магистрати и народни представители. Наистина това ми е много интересен въпрос и тук искам да припомня един случай с един съдия във Варна, който беше подслушван в кабинета му при нарушение тайната на съвещанието. В крайна сметка прокурорският акт падна в съда, но въпросът е, че се стигна до абсурда, в който съдия да може да бъде подслушван в кабинета му, което за мен е абсолютно недопустимо. Сега, разбира се, малко под формата на ирония, но значи ли, че тук оперативно внедряване, служител в парламента или квестор ще бъде оперативно внедрен, за да чува ние какво си говорим примерно народните представители в стаите или в кулоарите. Аз наистина не разбирам какво се влага в този текст. И твърдя, че този текст не е на границата на конституционните разпоредби, а пряко ги нарушава. Другото, което ме притеснява в ал. 2, е, че оперативно-издирвателната дейност се осъществява чрез специфични способи и средства по ред, определен с инструкция, приета от Комисията. Тоест с някакъв съвсем подзаконов нормативен акт, вътрешен нормативен акт, каквато е инструкцията, ще се реши по какъв начин ще се отговори на въпросите, които аз тук поставям. Но аз не мисля, че може с инструкция да се урежда начинът, по който се заобикаля въпросът с имунитета, и то под формата на предварителна проверка. Мисля, че това просто е недопустимо. И доколкото директорът на дирекцията всъщност, и неговите служители са органът по чл. 25, който трябва да взима решенията, а преди малко господин Стоев обърна внимание, но много малко хора имаше в залата, не го чухте, така както е предвидено този директор на дирекция, всеки нов председател на Комисията ще си го сменя. Вероятно затова тези шест месеца, които са изпитателен срок по смисъла на Кодекса на труда, имало е предложение от народния представител Елена Нонева да бъде срокът шест месеца, но е оттеглено. Една година, която съвпада с мандата на председателя – ротират се председателите, идва първи председател, слага се директор на дирекция, ама то става два-три дни, след като Комисията встъпи в длъжност, тоест, когато дойде новият, едната година няма да е изтекла, срок на изпитване, маха директора, идва новият директор с новите служители и всичките те ще прилагат тези оперативно-издирвателни способи и ще се прилагат специални разузнавателни средства. В рамките, пак казвам, на предварителна проверка. Но сега си представете тези директори на дирекция. Дали, като са започнали едни разследвания, ще продължат, дали новият ще има нови приоритети и вижте колко различни са тези хора. Един ще излъчим ние, но един ще излъчи президентът. Този човек може да има съвсем различни представи как да си върши работата. Един ще излъчи Висшият адвокатски съвет. Аз Ви уверявам, че Висшият адвокатски съвет ще има съвсем различни представи от нашите и от тези на президента как трябва да си върши работата, защото адвокатите си имат специфична определеност. Същото важи и за Върховният административен и Върховният касационен съд. И те ще си имат различни представи – идва новият директор и почваме едни СРС-та, едно внедряване, едно проследяване. Извинявайте, ама не е редно това така да се прави. Просто при тази свързаност на Закона, може да се окаже, че камъкът не го виждаме в момента и след това фатално ще се сблъскаме с него. Много Ви моля да премислим този текст. Съжалявам, че вносителят не е тук, но мисля, че по толкова важен закон министърът на правосъдието трябва да е тук, когато се обсъжда на второ гласуване. Благодаря.