Петър Николаев Петров

Благодаря, госпожо Председател. Няколко са предложенията, които съм направил. Първото е в чл. 63, в ал. 1 за създаването на нови две точки. Защо предлагаме допълнителни обстоятелства, които да подлежат на деклариране? Защото считаме, че именно при тези обстоятелства е възможно да е налице управление на тъй наречения корупционен риск? Първата група обстоятелства са тези, които са свързани с пътуванията на лицата, заемащи публични длъжности. В тази връзка държа да Ви напомня скорошно разпространения публично пример, при който ръководител в системата на съдебната власт е пътувал до Северна Македония с едно издирвано лице. Мисля, че всички се сещате за какъв случай става на въпрос и за кой случай става на въпрос. Сега, аз разбирам, че е било възможно двамата да са били на секретна и тайна държавна мисия в Северна Македония, но пò ме притеснява възможността за воаяжи и харчене на незаконно придобити средства чрез корупция за лични цели. Изразявам се най-общо. Именно затова считаме, че лицата, които вземат публични длъжности, следва да декларират както пътуванията извън територията на страната, така и разходваните за това средства. Мисля, че е ясно предложението и какво се цели. Разбирам, че мнозинството не желае да го подкрепи. Имаше даже изказани становища, че то било включено вече в текста на чл. 63. Не, не е така. Единствената причина да не желаете да го включите и да не желаете да го приемете това предложение е, защото ще трябва да декларирате и своите пътувания. Разбирам Ви, в някои случаи не желаете да декларирате пътуванията си извън границата и разходваните за това средства, с което давате един много лош сигнал на българските граждани. Казвате им: ние като лица, заемащи публична длъжност, не желаем Вие да знаете къде сме ходили, къде сме харчили пари, докъде сме пътували, колко време сме били на почивка и колко пари сме изхарчили? Разбирам го, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ искаме тази информация да бъде посочена в имуществените декларации. Това е сигналът, който Вие давате на българските граждани. Следващата група обстоятелства, която сме предложили да бъдат включени в имуществените декларации, това са случаите, когато лице, заемащо публична длъжност, действа като пълномощник по сделки, чиято стойност надвишава 5000 евро. Защо? Защото в доста случаи лица, които желаят да придобият имущество, което да не е на тяхно име като действителни собственици, най-вече защото е придобито чрез корупция, чрез незаконно придобити финансови средства, те го придобиват на името на трети лица. Но къде е тънкият момент? За да не се разгласява публично информацията, за да не стига информация за тези сделки до трети страни и за да се намали изтичането на информация, лицата, заемащи публична длъжност, участват като пълномощници на едната или на двете страни по сделката, за да препятстват изтичането на информация за такава сделка. Именно в тези случаи ние считаме, че следва лицата, заемащи публична длъжност, да декларират участието си като пълномощници в такива сделки. Държа да Ви кажа, че в доста европейски страни има деклариране на представителството на лица, които са действителни собственици по определени сделки, като най-тежкият такъв режим е във Франция с цел контролиране на мерките срещу изпирането на пари и поне ние от нашата парламентарна група не виждаме нищо лошо лицата, заемащи публична длъжност да декларират участието си като пълномощници по такива сделки, а съответно вече Комисията да преценява дали да проверява тези сделки, дали има индикации за някаква незаконна дейност. Аз Ви разбирам защо не желаете да приемете това предложение, защото в такъв случай ще трябва да декларирате случите, когато сте участвали като пълномощници за придобиването на имоти, на коли на името на Ваши близки, но отново с това давате много лош сигнал за българското общество, че реално не желаете да се борите срещу корупцията. Следващото предложение, което съм направил, е в чл. 102 с нова ал. 3. Защо сме го направили? В сегашния текст на Законопроекта е записано, че когато има влязло в сила решение на Комисията за установен конфликт на интереси, лицето следва да бъде освободено от органа по назначаването – органът, който го е назначил. Има, за съжаление, случаи в практиката, когато влязло в сила решение на Комисията за установяване на конфликт на интереси, отива след това в един колективен орган, да кажем, Общинска избирателна комисия, която следва да вземе решение за освобождаване от длъжност на кмета, защото е установен конфликт на интереси по отношение на този кмет. И сега, да Ви попитам: колективният орган ОИК, който е политически формиран пропорционално, когато кметът е от същата партия, която има мнозинство в тази комисия, ще вземе ли такова решение? Не, няма да вземе. Всъщност ще вземе решение, че не освобождава кмета от длъжност, въпреки че по отношение на него е основен конфликт на интереси. И по сегашния текст на Закона Комисията няма възможност да оспори по съдебен ред това решение, да кажа, в случая на ОИК на този колективен орган. И какво се получава най-накрая? Взето е решение на Комисията за конфликт на интереси, но органът по освобождаването не е освободил съответното лице и последствията за него са нулеви. Такъв пример имаше по отношение на ОИК – Вълчедръм, ако трябва да говорим с примери от практиката и такава патова ситуация. Именно затова ние сме предложили Комисията да има право, както и лицето, което е подало сигнала, въз основа на който е започнало това производство, да може впоследствие да оспори решението на органа, че не освобождава това лице, по отношение на което има влязло в сила решение за установен конфликт на интереси от длъжност. Следващото предложение е по чл. 103, ал. 1. В сегашния текст на Законопроекта е казано, че се отнема в полза на държавата получаваното от него възнаграждение. Какво се получава на практика? Отново ще Ви дам един пример. По решение на Комисията, която желаете да възкресите, за установен конфликт на интереси срещу един директор на болница, за който се е оказало, че е подписвал протоколи за бонуси на жена му за период от три години – 91 хил. лв., решението на Комисията е, че той трябва да върне заплатата, която е получил за дневно възнаграждение за три дни в общ размер на 1218 лв., ако не ме лъже паметта. За раздадени бонуси в размер на 91 000 лв. санкцията е 1280 лв. Тогава къде е санкционната функция на това, което предлагате в чл. 103? Ние считаме, че той следва да върне получаваната от него заплата или получаваното от него възнаграждение – лицето, за което е установен конфликт на интереси, от момента в който е заемал тази длъжност. Именно това е превенцията за възпирането на лицата, заемащи публична длъжност, да извършат действия, които представляват конфликт на интереси, особено в парично изражение. Именно затова сме направили това предложение, защото санкциите не отговарят на възможността, най-общо казано, да се бръкне в кацата с мед. Такива са реалните примери от практиката. Последното предложение, което сме направили. Парадоксално е, че е по отношение на лицата, заемащи публични длъжности, е налице публичност по отношение на подаваните от тях годишни имуществени декларации. Дотук добре. Единственият случай, в който липса публичност и прозрачност, е тогава, когато те са санкционирани с влязло в сила решение, или най-общо казано, когато е установено тяхно нарушение на Закона. Само тогава, забележете, няма публичност. Защо? От кого крием закононарушителите? От кого криете закононарушителите? Затова ние сме предложили в регистъра, който се създава, да присъства информация и за лицата, по отношение на които са влезли в сила решения за установен конфликт на интереси и които са наказани по административен ред. Именно защото, когато те вземат тази публична длъжност, те трябва да търпят обществено внимание върху себе си не само по отношение на подаваните от тях декларации, които са публични – всеки може да влезе в интернет да провери какво е съдържанието на декларацията, но трябва и най-важната част тогава, когато те са сгрешили, тогава, когато те са нарушили Закона, именно тогава това обстоятелство трябва да бъде огласено публично. Госпожо Председател, по време на заседанието на Комисията правилно е отбелязано от господин Стоев, че не би следвало информацията за съставените актове за административни нарушения, така наречените АЛАН, да бъдат оповестявани, тъй като все още нямаме влязло в сила наказателно постановление и затова правя една редакционна поправка. Тя е много кратичка, мисля, че ще я представя на разбирам език. Предложението ми, което е в чл. 104, т. 2 по доклада, е да се заличи текстът: „са съставени актове за установяване на административни нарушения и за лицата, по отношение на които.“ Тази част от текста предлагам да бъде заличен. Мога да го оттегля и правя формално такова предложение, и ще Ви изчета това, което ще остане, а то е: „за лицата, по отношение на които са влезли в сила наказателни постановления“, тъй като редно е само в този случай да имаме публичност. Надявам се залата да го подкрепи, защото наистина българското общество има нужда да знае кои са тези лица, заемащи публични длъжности, които са нарушили Закона. Благодаря Ви.