Владислав Панчев Панев

Уважаеми колеги! Сега от мнозинството казват: това е факт, че удължителният закон не би трябвало да предвижда всички мерки, които трябва да се вземат за овладяване на бюджетния дефицит. Между другото, състоянието му не е толкова катастрофално, колкото се твърди от управляващите, но това ще го видим следващата седмица, както и цялостния пакет от мерки, който бъде внесен. Сега, за този удължителен закон обаче мерките са такива, че след изрязването на едни определени, те ще останат на стойност около 10 млн. евро до края на годината. А бюджетният дефицит за месец май, само за месец май, е 750 млн. евро. Това се пада около 5 млн. евро на работен час от месеца, което означава, че ние гледаме този закон вече втори час, два часа в пленарна зала, за това време държавата е натрупала бюджетен дефицит точно за толкова, за колкото ние сега ще предвидим мерки с този закон, което показва ефективността всъщност на предложенията, които са в момента. Иначе по отношение на бюджетния дефицит. Споменах каква е цифрата за месец май, от началото на годината 2,5 млрд. евро. Нещата изглеждат тревожни и в никакъв случай не катастрофични. На този етап е 2% бюджетният дефицит. До края на годината, ако екстраполираме данните и не бъдат взети никакви мерки, Европейската комисия казва четири и нещо, по-скоро отиват към пет. Аз не чакам Европейската комисия с трепет какво ще ни каже днес по отношение на процедурата по свръхдефицит, тъй като ние може би по-добре от нея знаем какво е реалното състояние на нещата. Реалното състояние е такова, че мерки трябва да бъдат вземани, независимо какво ни казват от Брюксел или не. Мерките трябва да бъдат цялостен пакет и трябва да бъдат across the board, както се казва, тоест в може би всички сектори. Това, което ме опасява от действията на мнозинството последните седмици, включително и по този законопроект, е, че те наподобяват действията на ГЕРБ от 2009 г., когато сутрин се казваше едно нещо, една реформа се предлагаше, и следобед вече след натиск от определени сектори тя беше отменяна. Сега виждаме горе-долу същия подход и се надявам той да бъде променен през следващите седмици, тъй като съм убеден, че ако се предложи реформаторски бюджет с по-ниски разходи, отколкото през миналата година и отколкото, ако продължат сегашните законови правила да действат, ще има лобита от всякакви сектори, че техният е най-важен и там разходите не трябва да бъдат пипани, а напротив, трябва да бъдат увеличавани. И ако мнозинството се поддава на всякакви лобита, естествено е, всеки сектор вероятно е, има право да каже, че е, недофинансиран и аз това го вярвам, но трябва, на първо място, да се съобразяваме с това каква е възможността на държавата. Тя не е безгранична. Тя може да е безгранична, ако теглим голям дълг – не 3,8 милиарда, а много повече, но накрая знаем къде ще му излезе краят. Свидетели сме в момента какво се случва в Румъния, където правителството падна преди седмица-две точно заради това, че коалиционните партньори не могат да се разберат какви разходи да свиват или какви данъци да увеличават. В България обаче мнозинството има комфорта на това победилата на изборите партия да има абсолютно мнозинство, което се случва за първи път от 1997 г. насам. В периода 1997 – 2001 г. правителството на Иван Костов извърши редица нужни реформи, които бяха необходими за това в България доходите да не са три долара на месец, каквито бяха 1997 г. – за кратък период, разбира се, а вече да приближават европейските и те да са вече над 60% от средноевропейските в Европейския съюз. Сега отговорността е в кабинета на господин Радев и се надявам, да бъде подходено с нужната отговорност спрямо държавата и спрямо нуждите в момента на цялото общество, а не на отделни групи от населението, независимо кои са те, защото, пак казвам, наистина всеки има своите аргументи да каже, че точно от неговата баница не трябва да се пипа. И аз тук много добре разбирам и управляващите в каква ситуация са в момента, но моят призив е да се ръководите от интересите на държавата в крайна сметка, когато внасяте големия бюджет за 2026-а, както и когато правите прогнозата за следващите три години, и да не се поддавате на натиск, който понякога е оправдан, но в крайна сметка държавният интерес е над всичко. Благодаря.