Петър Николаев Петров

Благодаря Ви, господин Председател. Три са направите от нас предложения, които бих желал да коментирам. На първо място са разделните цени за битови и небитови потребители. Както посочи Коста Стоянов, ние ще подкрепим принципа, но считаме, че той е доста непълен. Хубаво е, че се направи едно разделение на използване до 25 и над 25 куб. м консумация на месец. Аз лично не знам защо точно 25 кубика, но очевидно е, че се върви в тази посока, няма нищо лошо. Държа да насоча Вашето внимание към небитовите потребители, които консумират доста повече. Нашето предложение е да бъдат разделени на две основни групи. Едните, които използват питейна вода, вода за питейно-битови нужди, в рамките на своята производствена дейност, в хранително-вкусовата промишленост, бутилиращи компании, пивоварни, хлебопекарни и така нататък. Тяхната консумация като обем е едно. Втората група – небитови потребители, са тези, които, забележете, използват вода за питейно-битови нужди за други цели, производствени цели, цели за охлаждане на тецове и общо взето такива цели, които нямат връзка със самите качества на водата за питейно-битови нужди. Ако се върви към разделение и разделни цени на водата, би трябвало да се върви и към стимулиране на тези, които използват вода за питейно-битови нужди, но за съвсем различни нужди, например да се охлаждат турбините на тецовете, или пък например „Кроношпан“ във Велико Търново, който използва вода от язовир „Йовковци“, който захранва с питейна вода региона, да го използва за производствената си дейност. Ние би трябвало да въвеждаме критерии за образуване на цената на водата, които да стимулират тези големи предприятия да не използват питейна вода, а да водовземат от други източници. Това би трябвало да бъде политиката за развитие на Водния сектор в тази му част. Защо го казвам? Защото в някои случаи такива огромни предприятия или тецове им е много по-изгодно понастоящем да използват питейна вода, отколкото да водовземат друг вид вода, която е негодна за пиене. За съжаление, това предложение не е прието на комисия. Надявам се все пак да преосмислите, защото както сте посочили с предложението за издаване на една допълнителна наредба, в нея би могло да се направи тази диференциация, за която ние настояваме и която считаме, че е много по-удачна, а не само да се разделят единствено на битови, които използват до 25 куб. м вода на месец, и всички останали, защото е непълно. Въпреки това, тъй като е в добра насока, ние ще го подкрепим. Второто ни предложение е свързано с обстоятелството, че към момента в българското законодателство се създава един режим на неравнопоставеност. Чух господин Чакъров, той посочи, че ВиК дружествата използвали амортизирани мрежи и поради това не трябвало да се създава режим за санкции спрямо от тях. Господин Чакъров, горките ВиК дружества – държавни и общински, които не трябва да ги санкционирате в случаите, когато не доставят услугата в продължителен период от време или пък доставят некачествена услуга! Вашето изказване, поне според мен, показва едно непознаване на българското законодателство. Ще Ви помоля, господин Чакъров, да отворите чл. 104а, ал. 4 от Закона за енергетиката и ще Ви цитирам какво урежда този член: „Отговорността на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване“. Звучи ли Ви познато? Просто вместо „ЕРП“ сложете думата „ВиК дружество“. Пак ще повторя: „Отговорност на оператора при нерегламентирано прекъсване и некачествено снабдяване“. И тогава да Ви попитам, господин Чакъров, защо по отношение на електроенергията има уговорени компенсации за потребителите тогава, когато дълго време има режим, и тогава, когато им се доставя некачествена услуга, а Вие в момента отхвърляте предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ и по отношение на ВиК операторите да има също такива компенсации, когато дълго време има режим и когато им се доставя некачествена услуга, тоест вода, негодна за питейно-битови нужди, неотговаряща на изискванията по Наредба № 9 от 16 март 2001 г.? Аз това не го разбирам, защото Вашият собствен министър посочи преди две седмици от тази трибуна, че идва криза с водата. Ще има режим. Миналата година над 60 общини, това са 271 населени места, страдаха от безводие, от режим, който продължи между 20 и 90 дни. И Вие сега, господин Чакъров, на всички тези хора, които живеят на всичките тези населени места, които са страдали от продължителния режим не по тяхно искане – тук се спомена и Плевен, да не кажа във Велико Търново, имаше в област Габрово и в други области на страната, даже съм си ги извадил, в Тетевен 30 дни режим на водата, Вие им казвате – не, Вие нямате нужда от компенсация, ако ползвахте ток, щяхте да получите, но понеже ползвате вода, ние сме решили, че няма да получите компенсации. Това им казвате, като отхвърляте нашите предложения. Следващото предложение, което сме внесли, е свързано с компенсации тогава, когато водата е негодна за пиене. Не би трябвало една услуга, която е некачествена, да бъде заплащана на пазарни цени. Но за съжаление, към момента и това се случва във ВиК сектора. Не се случва в Енергийния сектор, защото потребителите на електроенергия, тогава, когато е некачествена услугата, разбира се, имат право на компенсации, но в случая с ВиК сектора и в момента им се налага на жителите на много населени места – имаше пример и с Хасково от началото на годината с уран във водата, им се налага да заплащат по пазарни цени услуга, която не могат да консумират за питейно-битови нужди. И сега, господин Чакъров, Вие им казвате на всички тези български граждани, че тогава, когато ВиК-то Ви доставя вода с нитрати, арсен, желязо, хром или други микробиологични показатели, като колиформи, като ентерококи, питайте ме откъде знам, защото съм подавал много искания за изследване до РЗИ и те са установявали, за съжаление, такова състояние на водата, отклонение от качеството в продължение на седмици, дори и месец водата е била негодна за пиене, но ВиК дружествата – дали общински, или държавни, не обезщетяват и не компенсират по никакъв начин своите абонати. Това не е редно да се случва. Това е даже недопустимо, защото се създава едно неравнопоставено третиране в българското законодателство между потребителите на електроенергия и на вода.