Константин Василев Проданов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа! Най-напред да благодаря на господин Клисурски за изложените факти и въобще за професионалното отношение и откровеността към темата. За съжаление, това, което чухме от тази трибуна, по-скоро потвърждава нашите най-мрачни опасения за състоянието на държавата, въпреки че господин Клисурски се постара в бодър, ведър тон, който най-вероятно и аз щях да споделям, ако бях в неговата позиция – да не трябва от утре да се тревожа за този горещ картоф, но той описа ситуацията във финансите на държавата като адекватна. „Адекватно“ е епитет, който бих искал да чуя за действието на слънцезащитния крем, който съм използвал, не за състоянието на държавата – там бих искал да чуя стабилни, непробиваеми, обезпечени задължения и така нататък. Фактите всъщност показват едно – това, че предходните правителства... Това не е критика към него, защото той наистина само минава оттук за малко. Не го казвам с принизение. Отчитам, че вината е другаде. Това са предходните правителства, които в последните години са подхождали крайно безотговорно и безотчетно към публичните финанси на България. И сме станали свидетели на бюджетна политика, пропита както от управленски нихилизъм, така и от безпрецедентен финансов разгул. И цената на това политическо късогледство предстои да я плащаме сега. Ако това Ви се струва крайно, нека аз да направя няколко сметки, за които господин Клисурски ни даде числата, но не ги постави в релация. Говорихме за фискалния резерв. Той каза, че размерът му е много добър, стабилен, на 6,8 млрд. евро. Да кажем първо, че от тези 6,8 млрд. евро има едни неприкосновени фондове – там са Сребърният фонд, Учителският фонд, фондове за АЕЦ и така нататък. По мои сметки те са над 3 милиарда. Значи от този много стабилен финансов буфер, като махнем тия три, остават към 3,8. Между другото, даже 6,8, ако го погледнем в сравнение, да кажем, с предходната голяма финансова криза, която ни сполетя 2008 г., тогава той беше двойно по-голям като процент от брутния вътрешен продукт. Сега е двойно по-малък, а дългът ни сега, публичният дълг на България сега е двойно по-голям. Връщам се към сметките. Без тия, които не може да пипаме, остават 3,8. Да де, но той спомена всъщност, че тази година имаме да правим 4 милиарда плащания по ПВУ. И това са средства, които вече са договорени – има фирми, които чакат. Ние сме направили от тях половин милиард – каза той. Остават 3 милиарда и половина, които трябва да се финансират авансово. Във фискалния резерв, както подчертах, остават 3,8. Като извадим тия, които трябва да се направят, останаха ни 300 милиона. Така, обаче имаме и стандартния дефицит. Той казва: да, дефицитът тая година заради капиталовата програма е по-голям. Добре, да я извадим. За тия 4 месеца дефицитът в момента е 1,75 млрд. евро. Махаме половината милиард, дето е направен по ПВУ, остават 1,25. Умножете го по 3 – това са почти 4 милиарда, хайде малко по-малко. Но имайте предвид, че първите месеци стандартно са по-силни за фиска. Значи пак отиваме на над 3% бюджетен дефицит – 3% при прогнозен брутен вътрешен продукт от 115 – 120 милиарда са още 3 – 4 милиарда. Ама във фискалния резерв са останали – колко бяха – 300 милиона. Така, сега... Тук, между другото, не включваме предстоящи плащания по дълга, които, слава богу, тая година не са много големи – по текущия дълг, но все пак ги има. Това, което трябва да се включи, са скритите дефицити, заложените бомби, залежаващите по чекмеджетата фактури. Защото у нас много обичаме да говорим за начислена и касова основа. Начислена е това, дето трябва да го платиш, ама не си го платил още, защото го задържаш по някаква причина. Така всеки може, както казват старите българи, да уйдурдиса числата. Но трябва след това Европейската комисия, няколко месеца по-късно, да прави, да, разкрития, че всъщност на начислена основа това, което трябва реално да платим, е било доста по-голямо. И сега, тук господинът от ВЪЗРАЖДАНЕ каза този лаф за двата плика, но факт е, че ситуацията, каквато я виждаме, очертава едно почти нерешимо уравнение пред бъдещото управление. От една страна, ние трябва да сме максимално отговорни, което означава – какво? Първо, трябва да обезпечим всички социални ангажименти на държавата. Второ, да подсигурим нормално функциониране на ключовите публични сектори – това е здравеопазване, това е образование. Трябва да подпомогнем уязвимите групи. Трябва да подпомогнем българския бизнес, който се задъхва в момента, не целия, разбира се, но има сегменти от него, които се задъхват заради глобалните кризисни процеси. Трябва да осигурим това авансово финансиране по ПВУ, за да не загубим тези пари, защото това е ключово за нашата икономика. И най-сетне, трябва да сведем бюджетния дефицит под 3%, защото би било крайно конфузно в първата година, когато влязохме в клуба на богатите, както казват, да ни санкционират с процедура по свръхдефицит. Какво означава всичко това? Това означава, че – да, това заварено положение води до една печална неизбежност. Тя е, че обективната ситуация в момента налага да се прибегне най-вероятно до финансовите пазари за дългово финансиране, за да могат да бъдат обезпечени базисните функции на държавата. Защото, за съжаление, в оставащата половин година – всъщност имаме половин година още, за да действа новият бюджет, който, дай боже, да приемем, но имаме още само два месеца, за да го приемем, даже би трябвало и по-скоро да се случи. Това означава, че всеобхватни реформи и промяна на бюджетната философия просто няма как в ускорен порядък да се случат сега, което ни връща пак към тази обективна необходимост, за която споменах. И накрая тук обаче искам да кажа – въпреки тази тежка позиция, ние няма да избягаме от отговорност. И веднага, след като бъде сформирано редовно правителство, ще възложим пълен, безкомпромисен, детайлен анализ на финансовото състояние на държавата. И след като получим информация за това, мога да Ви гарантирам, че този анализ ще бъде предоставен на българските граждани. Той няма да остане по министерските чекмеджета да залежава. И въз основа на него ще обосновем детайлно всички промени в бюджетната сфера, които възнамеряваме да направим. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)