Цончо Томов Ганев

Законопроект, който орязва правомощията на специалния управител на „Лукойл“ в момента. Това безумие със заграбването на „Лукойл“, скритата национализация, е плод на евролибералните политики, прокарвани в този парламент 37 години. Сегашните управляващи не са участвали в този процес и в момента замазват цялата ситуация, която пък причиниха ГЕРБ, ДПС, ПП-ДБ, „Има Такъв Народ“ и БСП. Това, което те направиха тогава, беше ясно и точно да вземат една частна компания под угрозата за бизнес кръговете, които са свързани с ДПС и с ГЕРБ конкретно, да овладеят рафинерията и да могат да източват парите – в един момент, ако могат така да направят, че да я фалират и да купят каквото е останало от нея. Това има огромна цена за нашето общество. Както каза довчерашният управител – специалният управител Спецов: „За България вече е заведено дело за обезщетение като начало три милиарда евро, или близо шест милиона лева към днешна дата.“ И това всичко ще го плати нашето общество, и всичко това нещо с обясненията, че така е евро-атлантически коректно, така трябва да отговаряме на нашите евролиберални партньори и на нашите презокеански началници. Дотук с прехвърляне на отговорността обаче на предишните управляващи, които ни натресоха цялото това нещо – да бъдем съдени. Какво обаче прави към днешна дата сегашното управление? Една част от избирателите на Радев очакваха от него, като начало, да започне преговори с Русия за сваляне на санкциите, респективно и за връщане на рафинериите или поне за закупуването им. Това, че те са го очаквали, не значи, че Радев обаче го е обещал, и това е факт. И никой не може да го обвини, че е обещал нещо, което в момента не изпълнява, но е факт, че неговите избиратели очакваха точно това и е факт, че няма да получат това, което те са очаквали. Трагичното обаче в това, което трябва да коментираме, е какви са действията на правителството на Радев към днешна дата. Абсолютно никакви по отношение на този казус! Защото, ако искаха да предотвратят продължаване на тази политика, ако искаха да продължат това, което предстои – исковете към нас да нараснат, трябваше по най-бързия начин, още от първия ден на това правителство, да започнат преговори за закупуване на рафинерията – нещо, за което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим от години, защото тази рафинерия трябва да е държавна, трябва да е българска, държавата ни да разполага с нея, за да не е зависима от частни корпоративни интереси. И когато имаш заведен иск за три милиарда евро, или шест милиарда лева, най-логичното е да започнеш разговори за закупуване на рафинерията и да я купиш. И тогава, когато дойдеш в залата и кажеш, че искаш да вземеш кредит, за да можеш да купиш рафинерията, ще получиш подкрепата на ВЪЗРАЖДАНЕ, защото няма нищо по-логично от това държавата ни да е собственик на тази голяма рафинерия. Но не! Сегашното управление смята да продължава същите политики. И както казахме вчера: „ГЕРБ, здравей!“ И нищо няма да се промени, и такива са фактите. Напротив, нов управител, който отново ще продължи политиките на рафинерията. На този фон имаме една безпрецедентна ситуация в световен мащаб, с ограничаване на доставките.