Костадин Тодоров Костадинов

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще започна своето изказване малко по-нетрадиционно, защото историята не започва днес и няма да свърши утре и в тази зала трябва да се припомня политическото минало на всеки един от хората, които са тук, включително на тези, които имат огромното желание и на които българският народ е дал правото да управляват държавата. Ще припомня една реч – като встъпление към своето изказване днес. Реч, която беше направена точно преди една година без един ден. Реч, която беше направена миналата година на 9 май от тогавашния президент на републиката Румен Радев. Речта започваше така: „Скъпи сънародници, след по-малко от месец ще бъде обявен извънредният доклад за готовността на България за еврозоната. В българското общество няма консенсус за нашата готовност, нито за датата на приемането. Противоречиви са оценките на всички нива на обществената пирамида – в политическата класа, в експертните среди и сред гражданите. Инфлацията, кризата на доверие в политическата класа, липсата на ясна организация и убедителни действия от страна на управляващите за гарантиране на покупателната способност на гражданите и конкурентоспособността на българската икономика внасят напрежение в процесите около въвеждане на еврото. Това, което най-много липсва обаче, е зачитането на базовите принципи на демокрацията при вземане на едно толкова важно решение. Институции с критично ниска легитимност вземат стратегическо решение за нашето общо бъдеще, без да се вслушват в мнението на гражданите. Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешното убеждение на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има правото да се произнесе за своите пари, за своето благосъстояние и бъдеще. Затова внасям в Народното събрание предложение за провеждане на национален референдум с въпроса: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро през 2026 г.?“ Референдумът ще бъде проба за демократичност на Народното събрание, ще покаже кой следва принципите на демокрацията и кой отказва на българите правото да определят своето бъдеще. Референдумът ще бъде оздравителен за българската демокрация. Той ще даде думата на хората и ще даде възможност да се чуят всички аргументи „за“ и „против“. Ще даде възможност и на политическата класа да възстанови диалога с избирателите и да се бори за тяхното доверие – доверие, което загуби през последните години“. Няма нещо, с което да не съм съгласен в тази реч, защото това е нещо, което ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорим от години – не само за конкретния референдум, а и по идеята за референдумите като висша проява на националния суверенитет. Само че доверието беше загубено през последните години и тук в изказванията на представителите на „Прогресивна България“ много пъти се акцентираше на това. Нещо повече, кандидатът за министър-председател Румен Радев каза, че политическата криза свърши. Декларативно го обяви. Аз не съм съгласен обаче, защото за мен като български гражданин политическата криза ще свърши тогава, когато доверието се възстанови. Както, между другото, и Румен Радев през 2025 г. го каза. Само че не виждам как ще може да се възстанови това доверие, при условие че Румен Радев през 2025 г. говори едно, а през 2026 г. прави съвсем различно. Говорителите и представителите на „Прогресивна България“ в хода на кампанията и след изборите доста коректно, между другото, обявяваха своите позиции, че нямат намерение да връщат българския лев, че нямат намерение пък и вече как да проведат такъв референдум, макар че няма нужда от референдум, защото България влезе в еврозоната незаконно, с фалшифицирани данни за инфлацията, с фалшифицирани данни за бюджетния дефицит. И това не са наши твърдения, това са факти от Европейската централна банка и от Евростат. Така че как можем да кажем, че политическата криза е свършила, като кризата в доверието продължава – след като лъжите продължават, след като измятанията продължават, след като подмяната продължава?! Преди малко в своето изявление господин Радев каза, че неговото правителство ще работи за възстановяване на суверенитета. Няма как да има суверенитет без суверенна финансова система. Парите са в основата на държавата – след хората. А нашите пари вече не са наши. Дори вчера тук присъстващият министър на финансите – все още, Клисурски каза, че за да се вземе нов дълг – това, което ние обяснявахме пред цялото време по време на кампанията, вече трябва да питаме ЕЦБ. Защото, уважаеми сънародници, парите ни, пак ще повторя, не са наши. Ние ползваме чужда валута. И ползваме това, което на нас ни се отреди и ни се даде. България вече не е независима държава, но за сметка на това чухме поредица от поредни клетви за вярност към съюзите, в които членуваме. Тук можем да говорим много надълго и нашироко за това каква реална полза получи България от тях, къде точно е доказателството за тази полза и кой точно… Защото, да, има хора в България, които получиха полза от това, действително, и могат да бъдат изброени. Народът ги нарича олигарси. Техни представители има тук, в залата. Това са хората, които получиха изгода от членството на България в тези съюзи, които са неравноправни, защото нашата страна не е равноправен участник в тях. И най-голямото свидетелство за тази неравноправност в момента стои на летище София, вече повече от два месеца и половина продължава да стои, между другото – чуждо военно присъствие, за което единствено и само ние от ВЪЗРАЖДАНЕ говорихме, че най-малкото, което е, не съответства на нашите закони. Ама кой брои нашите закони вече?! Нещо повече, беше ни казано в заявката на господин Радев, че България ще работи за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която, между другото, е едно от остриетата на глобалисткия световен ред. Между другото, това бяха заявявани ценности и заявявани цели от ГЕРБ, от ДПС, от ПП-ДБ – реално абсолютно никаква разлика от това, което до момента сме виждали. На фона на всичкото това нещо в изказването отсъстваше най-големият проблем в държавата, аз преди малко казах, вторият – за това, че вече нямаме собствени пари. Най-големият проблем, уважаеми сънародници, е какво представлява една държава. Държавата, това сме ние – народът, хората, гражданите. А ние, уважаеми сънародници, изчезваме, намаляваме, самозаличаваме се, нека така да си го кажем. Никой не е дошъл отвън тук да ни гони от собствената ни държава – ние сами го правим доста успешно. Нищо не чухме за демографската катастрофа, абсолютно нищо! Напротив – говореше се за дигитална трансформация. Значи трябва да предположим, че България ще стане първата дигитална държава – без реални хора, само дигитални трансформации. Говореше се, между другото, много интересно, за намаляване на дълга и малко след това се говореше, че като се направи анализ на финансовото състояние, ще се прецени какъв нов дълг да бъде теглен. Значи аз току-що чух как ще намалим дълга, като теглим нов дълг. Не знам кой е писал тази реч. Но честно казано, явно може да са двама души: единият да е стигнал до частта за това как ще намаляваме дълга, другият е продължил за това как ще го увеличаваме, като теглим нови кредити. Между другото, няколко пъти беше повторено и заявено как сега ще се прави анализ, как ще се види какво е състоянието на държавата, как ще се проверява състоянието на държавните институции. Това би имало смисъл, ако беше казано и изречено от хора, които сега, тепърва навлизат в държавното управление. Но, уважаеми сънародници, господин Радев, който ще стане министър-председател след броени минути, е най-информираният човек в тази държава. За последните девет години той е човекът, на когато информацията, която минава през абсолютно всички критични, жизненоважни държавни структури, е била представяна всяка седмица като по часовник. Защото за девет години президентът остана един и същ, за разлика от министър-председателите, които в един момент се сменяха през няколко месеца. И ако има някой, който знае реално какво се е случвало в държавата от януари 2017 г. до ден-днешен, това е Румен Радев, не са бившите министър-председатели – тук има доста солидно количество от тях, защото единият от тях е управлявал няколко години, другият е управлявал няколко месеца. Румен Радев е човекът, който имаше информацията за тези девет години за всичко, което става в държавата. И така е редно, така и трябва да бъде. Но заявките как сега тепърва ще учим, тепърва ще проверяваме, тепърва ще се информираме, са… Няма да ги квалифицирам, но ще кажа следното нещо: подценяват интелекта на българския народ. А може би и не го подценяват. Това предстои да го разберем. ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепи, разбира се, този кабинет, защото имаме идеологически различия, уважаеми сънародници. Ние искаме България да е суверенна и независима държава. Искаме да имаме своя собствена валута, искаме да имаме своя собствена силна икономика, искаме българските граждани да се завръщат в България, а не да емигрират. Искаме България да се превърне в притегателен център за българите зад граница, а не да се превръща в притегателен център за пакистанци, бангладешци, непалци и така нататък, защото тук, в залата, има работодатели, които си внасят работници.