Коста Георгиев Стоянов

Благодаря, госпожо Председателстваща. Уважаеми господин Министър, законодателят е приел, че водоподаването за питейно-битови нужди е услуга от обществен интерес, за която следва да се гарантират показатели на качеството. Тази услуга е жизненонеобходима и е конституционно защитен обществен ресурс. В чл. 55 от Конституцията е установено правото на здравословна и благоприятна околна среда. В българското законодателство обаче липсват конкретни механизми за компенсация за услугите „доставяне на вода на потребителите“ в две основни групи случаи, обхващащи както битовите, така и небитовите потребители: първо, когато не е осигурена непрекъсваемост на услугите и второ, когато водата е негодна за питейно-битови нужди. Безспорно е, че потребителят има право на компенсация, когато е прекъснато водоподаването за продължителен период. Налице е следният законодателен парадокс: В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и в Наредбата за регулиране на качеството на ВиК услугите е въведен показател за качество „непрекъснатост на водоснабдяването“, който КЕВР следи и оценява. Така законодателят признава, че непрекъснатостта на водоснабдяването е основен показател за качеството на услугата, а също и че водата за питейно-битови нужди има приоритет пред всички други водоползвания. Но въпреки това не е предвидено автоматично намаляване на сметките, не е предвидено автоматично обезщетение за потребителите в населени места с продължителен воден режим и не е предвидена парична компенсация, която да съответства на компенсациите при потребителите на електроразпределителните дружества например. Там е най-близкият модел на компенсации, при който потребителите, съгласно Закона за енергетиката, получават компенсации в своите месечни сметки, ако е налице дълъг период на липса на електроснабдяване.