Ангел Василев Янчев

Благодаря, госпожо Председател. Госпожи и господа народни представители, в края на отминалата седмица стана известно, че министърът на образованието и науката е разпратил до второстепенните разпоредители с бюджет писмо, с което ги уведомява, че нулира лимитите им в системата за електронни и бюджетни разплащания. Изглежда сякаш правителството премахва така наречената система на делегираните бюджети за училищните институции, като започва от собствените си – на разпореждане на Министерството на образованието и науката, училища, но само изглежда. „Прогресивна България“ няма такава заявена цел в предизборната си програма, нито пък правителството на Радев има програма за управление през мандата. Става дума за нещо друго, различно и изключително неприемливо. Преди да изложа нашите – на ВЪЗРАЖДАНЕ, аргументи срещу действията на министъра на образованието професор Георги Вълчев, ще Ви запозная с краткото съдържание на неговото писмо: „Във връзка с писмо от 1 юни 2026 г. на министъра на финансите Ви информирам, че с оглед на по-ефективното управление на публичните разходи до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. служебно ще Ви бъде отнет неизразходваният към 3 юни 2026 г. лимит за плащания в системата за електронни бюджетни разплащания, като определения Ви за съответния месец лимит за плащания ще бъде предоставян на две равни части – в началото на месеца и след 15-о число. Мярката ще бъде прилагана до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България“. Когато с писъмце се суспендират законови и подзаконови нормативни актове, които определят образователните институции като разпоредители с бюджет, които в рамките на законово определената им автономия самостоятелно изготвят и изразходват бюджети, а Министерството на финансите е длъжно да осигурява определените им средства по сметките в седемдневен срок, това не е реформа или иновативна политика спрямо училищата. Българите го наричат пладнешки обир в стила на мутробарока от средата на 90-те години на 20 век. От петък насам се изговори и изписа много за броя на училищата, оставени временно без пари – само до приемането в кавички на нов държавен бюджет, който все още кабинетът на министър президента не е внесъл за обсъждане в Народното събрание. Всъщност образователните институции, които в петък бяха занулени, не са нито 250, както разпространи Министерството на образованието, нито 300. В ежегодните заповеди на министъра на образованието и науката за определяне на формула за разпределение на годишните им средства ясно се вижда, че става дума за 341 образователни институции, но те не са просто бройка, сред тях са: Специалното училище за ученици с нарушено зрение „Проф. д-р Иван Шишманов“ във Варна; Специалното училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Стоян Белинов“ в Пловдив; Специалното училище за ученици с увреден слух, „Проф. д-р Дечо Денев“ в София; Специалното училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ в София – 34 центъра за специална образователна подкрепа. Това са бившите помощни училища. 28 регионални центъра за подкрепа на приобщаващото образование, които осигуряват ресурсни учители и специалисти за децата и учениците със специални образователни потребности за всички училища, но най-вече за тези, които не могат да си позволят щатни ресурсни учители, логопеди и психолози.