Теменужка Петрова Петкова

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер и министър на финансите, уважаеми колеги! Понеже няколко пъти се спомена как има скрит дефицит в резултат на управлението на ГЕРБ, как ние сме харчили, а пък сега някой друг плаща сметката, длъжна съм да отбележа, че скрит дефицит няма. Има явен дефицит, който Европейската комисия в своя доклад от миналата седмица оповести, и той е след приспадането на разходите за отбрана. Знаете, че това са разходи, за които България ползва дерогация с още други 15 държави – членки на Европейския съюз, и е 2,9% от брутния вътрешен продукт на страната за 2025 г., така че скрити дефицити няма. Подобно говорене наистина не е добър сигнал и по някакъв начин уронва и престижа на институциите в страната, и така се уронва позицията, която имат и европейските институции, които се занимават с тази изключително важна тема, каквато е темата свързана с бюджетния дефицит и изобщо Евростат като институция, така че просто най-колегиално Ви препоръчвам: не използвайте подобни термини, просто това не е вярно и скрит дефицит няма. По отношение на това какво е харчила ГЕРБ, ако се върнем малко назад във времето, ще видим, че винаги когато ГЕРБ е управлявала, бюджетите, които ние сме предлагали и които сме изпълнявали, са приключвали съгласно нормативно определените параметри. Нашите бюджети са били на излишък и можете да се върнете назад във времето и да видите за какво става дума. Така че много Ви моля – Вие да не плащате ничии сметки, а още по-малко сметката на ГЕРБ. Плащате такава сметка, каквато сме направили всички ние като общество. Сега, по отношение на предложения законопроект. На първо място, ще си позволя да взема реплика от думите на колегата Белчев, че всъщност периодът е удачен за излизане на пазарите, на международните финансови пазари, и по повод на това, което и министър Донев заяви като позиция, че има известни непълноти в действащото законодателство. Аз ще си позволя да не се съглася с тези тèзи, тъй като нашето национално законодателство и европейското законодателство много ясно са посочили къде се определя годишният лимит за дълга – той се определя в годишния закон за бюджета, и това изобщо не е случайно. Причината за това е много ясна и тя е свързана с параметрите, които можем да видим единствено и само в предложения проект за годишен закон за бюджета. Оттам става ясно какво ще бъде и бюджетното салдо – дали ще бъде дефицит, дали ще бъде балансирано салдо, или ще бъде на излишък. Ако има дефицит, тогава ние сме наясно какъв е той и знаем какъв дълг ще ни бъде необходим, за да го финансираме. Така че по отношение на непълнотите в Закона смятам, че такива няма. Законът за публичните финанси е разписал условията, при които една страна – българската страна, може да функционира без приет закон за бюджета. И в този закон, в Закона за публичните финанси, много ясно е посочено, че когато до началото на годината няма приет Закон за бюджета, то тогава по отношение на дълга можем да поемем само такъв дълг, който предстои да падежира в рамките на настоящата година, и нито лев повече. И това, разбира се, не е случайно. Това е нормативната уредба и тя предвижда точно това, като целта е да бъдат защитени в максимална степен публичните финанси на страната. Така че мястото на лимита за дълга е в годишния закон за бюджета.