Айтен Байрям Сабри

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-председател, уважаеми господин Министър, колеги! Днес разглеждаме Законопроект, който безспорно е продиктуван от реалната необходимост. Намираме се в ситуация, в която България трябва едновременно да осигури нормално функциониране на държавата, да гарантира изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост и да предотврати ликвидните затруднения в периода на концентрирани плащания. Затова ние от парламентарната група „Движение за права и свободи“ ще подкрепим Законопроекта на първо четене. Ще го подкрепим, защото държавата не може да си позволи забавяне на плащания към общини, предприятия, изпълнители на стратегически инвестиции, социални системи и най-вече към българските пенсионери. В условията на временен ликвиден натиск върху бюджета държавата е длъжна да гарантира безусловно и навременно изпълнение на своите законови задължения, включително изплащането на пенсии, социални плащания, възнаграждения в публичния сектор. Този дебат не е само за размера на дълга, истинският въпрос тук е как ще бъдат използвани ресурсите, които държавата възнамерява да набере. Чухме, че е необходимо префинансиране на плащания в размер на до 3,8 млрд. евро, но обществото, както и народните представители, имат право да получат конкретни отговори. Ние вчера в Комисията обсъдихме някои от въпросите, като тук е редно пак да си зададем някои от въпросите: по кои проекти ще бъдат извършени плащанията? Има ли изготвени приоритетни плащания, инвестиции, които ще бъдат финансирани с привлечения ресурс? Какъв е размерът, който е необходим за финансиране по отделните компоненти на Плана за възстановяване и устойчивост – енергетика, транспорт, дигитализация, образование, здравеопазване, социална инфраструктура, както и на кого ще бъдат извършени плащанията? Колко от средства ще отидат към общини, колко към държавни предприятия, колко към частни изпълнители и колко към бенефициенти по различни програми? Има ли оценка на концентрационния риск, ако значителна част от ресурса бъде насочен към ограничен брой големи договори? Следващият въпрос е: какви са критериите за определяне на проекти, които ще получат финансиране с предимство? Ще финансират ли първо проекти с висока степен на готовност, проекти с най-висок риск от загуба на европейско финансиране или проекти с най-голям икономически и социален ефект? Тук парламентът е редно да знае дали съществува ясна методология за приоритизиране или решенията ще се вземат административно и в движение. Като четвърти въпрос, който може би си задаваме, е въпросът как ще бъде управляван рискът от непълно възстановяване на средствата от Европейската комисия. Самото правителство вчера и в Комисията призна, че част от плащанията по Плана са обвързани с изпълнение на реформи и че съществува риск от забавяне или неполучаване на средства. В такъв случай, каква е оценката на Министерството на финансите за потенциалния размер на разходите, които биха останали за сметка на бюджета, който трябва да бъде приет? И тук като заключение можем да кажем, че дългът сам по себе си не е нито добър, нито лош инструмент. От значение са целите, за които се използва, неговата цена, сроковата структура и способността на икономиката и бюджета да обслужват поетите ангажименти за префинансиране на инвестиции, по които се очаква последващото въздействие на средствата от ЕС, както и за използване на проекти с доказан обществен икономически ефект. Подобен подход е финансово обоснован и съответства на добрите практики за управление на публичните финанси. Подкрепяме необходимостта от осигуряване на ликвидност и изпълнение на ангажиментите на държавата, като наред с това настояваме за максимална прозрачност, предвидимост и ефективност при управление на публичния ресурс. Защото целта не е просто увеличение на държавния дълг, а гарантиране на финансовата стабилност. Целта на този дълг е да бъде използван разумно. Успешното изпълнение на инвестициите, успешното усвояване на дълга е важно, защото става въпрос за интересите на българските граждани и на българската икономика. Благодаря Ви.