Асен Васков Василев

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, преди малко поисках почивка с идеята да получим данните, които обсъждахме с Министерството на финансите вчера. Така и не ги получихме. Така че ще трябва да караме по записки на база на това, което министърът и неговият екип споделиха в отговори на въпроси в Бюджетната комисия вчера, защо въобще има спор какъв трябва да е дългът и трябва ли той да бъде поет? Защото все още няма внесен Закон за държавния бюджет. Преди малко господин Проданов каза, че това е следствие на протестите и на това, че изборите са били на 19 април. Господин Проданов, аз трябваше да вляза като финансов министър в средата на годината – 2023. Тогава правителството беше гласувано един месец по-късно – на 8 юни, и бюджетът беше внесен на 5 юли – 30 дни, след като беше гласувано правителството. Ако това беше направено, ако ние имахме вече внесен бюджет, тогава всичките отговори на всички въпроси щяха да бъдат ясни. Щеше да е ясно какъв е дефицитът, щеше да е ясен този дълг дали е за финансиране само на ПВУ проекти, временна ликвидност или за финансиране на дефицит. Щеше да е ясно какви проекти ще бъдат финансирани, тъй като те щяха да са описани в Приложение № 2 към Бюджета, там са и проектите с евросредства и по ПВУ. Щеше да е също така ясно и доста по-добре за страната от гледна точка на това какво ще се напише в проспекта, с който ще се взема този дълг. Защото в момента ние не знаем в този проспект какъв бюджетен дефицит ще бъде написан. А за съжаление, бюджетът все още не е внесен, което ни поставя в ситуацията да трябва да одобряваме дълг извън нормалните процедури, без да имаме пълната яснота за какво той ще бъде използван и без да можем да заложим контрола как той ще бъде използван. Защото бюджетът залага и контрола как този дълг би бил харчен. Започвам с това, което научихме в Комисията, което е в допълнение към това, което е в мотивите. Мотивите към Закона казват: в сметките на държавата има четири милиарда и четиристотин милиона, от които, като извадим парите за пенсия и като извадим някои текущи плащания, ще останем с един милиард в сметките и затова ни трябва дълг. Това, което стана ясно в Комисията вчера, и е ясно на всички, които се занимават с публични финанси, е, че в тази сметка липсва приходната част. Това, което стана ясно вчера, е, че за юни месец примерно не са заложени три милиарда и половина приходи, от които този милиард и половина пенсии ще бъдат платени. Тези приходи ще стигнат и за всички други текущи разходи, тоест приходите за юни ще платят разходите за юни, няма да има увеличение на дефицита по линия на текущите разходи. Ако има увеличение на дефицита, то ще дойде по линия на капиталови разходи – било евросредства, било инвестиции, които държавата прави в момента. Другото, което стана ясно, е, че в тази сметка не са включени очаквани плащания от Европейската комисия в размер на милиард и половина, които очакваме да се случат в следващия месец и половина, най-късно. В тази сметка не са включени около половин милиард префинансиране по SAFE, което беше оторизирано още с предишния удължителен бюджет, и половин милиард, които получаваме в момента, в който подпишем инструмента. Тоест, ако теглим чертата и приемем, че наистина 100% – 98% от проектите по ПВУ са готови за разплащане, това означава, че в най-лошия случай са необходими около милиард и осемстотин милиона, и ако ги вземем тях, ще останем с около милиард и половина над изискуемия минимум в резерва, което, да кажем, е добро управление на финансите. Откъде идват моите притеснения и защо ще се въздържим да подкрепим този законопроект на първо четене, като казахме, че ако между първо и второ четене бъдат направени корекции, можем да преосмислим тази позиция. Първо, в момента имаме заявена два пъти по-голяма сума от тази, която е необходима. Аз разбирам това защо го прави Министерството на финансите – най-вероятно се презастрахова, ако не дойдат средствата от Европейската комисия, да ги има тези пари. Но това притеснение не говори добре, нека така да кажем, защото средствата идват ритмично. Не разбирам откъде идва това притеснение и дали е имало някакви разговори, за които ние не знаем, за потенциални забавяния на плащания, тъй като такива думи чухме от устата на министър Донев, че може да има забавени плащания или да ги получим в непълен размер. Ако това е така, нека то да бъде казано и да се каже: това е една от причините защо искаме двойно повече пари, отколкото ни трябват. Това българските граждани трябва да го знаят. Втората причина е, че според нас, докато няма ясен бюджетен дефицит, ясна макрорамка и поне проект на бюджет, представен в парламента, лихвите, които ние ще трябва да платим по този дълг, ще бъдат много по-високи, отколкото ако е ясно, че и тази година примерно дефицитът ще е 3%, че няма нищо драматично в публичните финанси, че всъщност можем спокойно да продължим напред и че процедурата по свръхдефицит ще отпадне в края на годината.