Петър Николаев Петров

Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри! Господин Демерджиев, на 5 юни се случи поредно ужасяващо пътнотранспортно произшествие на Челопешко шосе, в което намериха смъртта си четирима човека, а над 20 бяха ранени. В тази катастрофа, по стечение на обстоятелствата, участва и автобус на Столичния градски транспорт, в който е имало много пътници. Една от колите, участващи в нелегална гонка, вероятно, с огромна скорост се врязва странично и засяда в автобуса, като от силата на удара успява да го преобърне и се запалва в него. Другата кола, участвала в тази евентуална гонка, е самокатастрофирала и се е разцепила на две. Само преди около девет месеца имаше сходен случай на този, при който отново лек автомобил, управляван с изключително висока скорост – 163 км в час, се вряза в автобус на градския транспорт на кръстовището на булевардите „Константин Величков“ и „Възкресение“. Тогава един човек загина, а водачът получи на първа инстанция 20 години лишаване от свобода и три години повече – лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Някои от общите обстоятелства при тези случаи, освен предизвикания голям обществен интерес, са грубото незачитане на обществения правов ред от млади на възраст водачи на МПС, изразяващо се в движение с изключително висока скорост, в пъти над допустимата – в градска среда, осъществено сериозно погазване на правилата за движение по пътищата, малък или никакъв стаж зад волана, и не на последно място, въпреки малкия опит, наличие на предходна история на нарушения на пътя, извършени от съответния водач. Редно е да отбележим, макар и непряко свързано, и притежаването на мощен и скъп автомобил, без наличие на съответстващи на това доходи. Тези множество сходства повдигат въпроса за превенцията, която според мен е необходима, преди да се случи следващия таран на превозно средство на градския транспорт, извършен от поредния самозабравил се водач на мощно МПС, който е без никакъв опит зад волана, но вече е с множество нарушения по Закона за движение по пътищата в кратък период от време. Тази превенция следва да се планира, организира и проведе според мен именно от МВР, с оглед профила на извършителите. Тя трябва да е дълготрайна, а не сбор от инцидентни и епизодични мерки, доколкото заформя един обществен проблем – неуважението към правилата, съчетано със самонадеяност и с чувство на безнаказаност, демонстрирано на пътя чрез управление на скъпи и мощни автомобили със скорост много над позволената, започва да става не инцидентно, а масово явление, което отнема човешки животи.