Стою Теодоров Стоев

Благодаря Ви, госпожо Председател. Ще се изкажа по заглавието, § 1, 3, 4, 8 и 10, но със сигурност няма да запълня полагащото ми се време. Уважаеми колеги, голяма част от нещата, които съм замислил да кажа, така или иначе, се преповтарят с колегата Йорданова и исках да започна от това всъщност как започнахме да водим този дебат. Мисля, че всички ние осъзнаваме, че процедурите в миналото, особено тази от 2017 г., по които правила в момента се опитахме да променим избора на Висш съдебен съвет, бяха изключително порочни – с може би най-лошите практики, с абсолютни задкулисни игри и изцяло непрозрачни номинации и процес, по който абсолютно не можем да гарантираме, че избраните кандидати след това – които видяхме какво натвориха – всъщност са правилният избор за водене на съдебната власт. От тази гледна точка имаше три законопроекта, които бяха приети на първо четене и сега вече ги обсъждаме на второ четене. Тези три законопроекта – и в трите всъщност – целяха подобряване на тази процедура, даване на достатъчно законови гаранции, че този път изборът ще бъде различен. Но за съжаление, не само предложенията на „Продължаваме Промяната“ и на „Демократична България“ бяха отхвърлени, но дори и предложения, които народните представители от „Прогресивна България“ бяха направили, бяха изоставени между първо и второ четене. Отделно от това, няма как да не споменем, че голяма част от Законопроекта на колегите от „Демократична България“ включваше и ключови промени, свързани с констатирани назад във времето огромни проблеми във функционирането на съдебната власт и в нейния висш кадрови орган – а именно Висшият съдебен съвет. Ключови проблеми, които съм абсолютно убеден, че всеки един от Вас знае – знае къде са проблемите и порочността на цялата процедура за това как тече работата на Висшия съдебен съвет. И те бяха отхвърлени с един мотив. Мотивът е, че този законопроект трябва да уреди основно норми, свързани с избора на Висшия съдебен съвет, което предстои след приемането на този закон. И това няма как да не буди притеснение у нас. За кога всъщност се отлагат тези ключови реформи? Заяви се от министъра, че ще започнат работа работни групи, свързани с една малка част от промените, които евентуално ще бъдат внесени до края на годината. Работни групи, които дълго време в годините – няколко работни групи вече, са завършвали с представители на всички заинтересовани институции, с всички предложения на масата за реформа по тези текстове. И е притеснително това, че всъщност е без някакви гаранции за това какви ще са намеренията на мнозинството и на изпълнителната власт за това как ще реформираме съдебната власт. И колкото и да е изтъркана и да се казва, че е изтъркана тази дума „съдебна реформа“ няма как всички ние тук да не си отбележим следното, включително и колегите от „Прогресивна България“ го казват – че този закон всъщност не е реформа. Този закон единствено урежда само избора на Висшия съдебен съвет, а ключовите промени, които самите Вие казвате, че има, ще се реализират в бъдеще. Надявам се да са прави. И не е хубаво да говорим, че съдебната реформа била изтъркана, защото самите Вие казвате, че има доста проблеми в Закона за съдебната власт, които трябва да бъдат променени. Сега – малко по същество. Какви бяха ключовите промени, които според нас гарантираха в малко по-голяма степен прозрачността на тази процедура? Ние имаме съответните предложения с § 1, които сме направили. Подобно предложение са направили колегите от „Демократична България“ с § 4 по вносител. В § 1 – а именно да разширим всъщност квотата, която избира парламентът, действително да я превърнем от партийна квота, в която към този момент тя се е превърнала, в обществена квота – такова, каквото е било намерението на вносителите на тези текстове с приемането на Конституцията през 1991 г. И основното предложение, което ние бяхме направили, беше точно да можем да дадем по-голяма сила на обществени организации, които ние сме счели на този етап, че са достатъчно големи, за да правят предложения, които имат действително някакъв задължителен характер. Защото по техни предложения народните представители можеха да гласуват съответно и да ги изберат или да не ги изберат. Но отново Народното събрание и народните представители гласуваха „за“ или „против“. Лично за нас не намираме основание за противоконституционност на тези текстове, но Вие изразихте такова притеснение. Дотук добре, но предложението, което има аналогичен характер в § 4 – а именно предложението на „Демократична България“ да отворим номинационния процес. Какво казахте Вие преди малко? Казахте: „Ама Вие всъщност нищо не променяте, защото те и досега можели да го правят.“ Как? Някой разбираше ли за този процес? Знаеше ли как пристигат номинациите при народните представители? Знаем ли кой е издигал тези кандидатури и как са стигали? Да припомня ли, че една неуспешна номинация от професионалната квота мина през парламентарната квота след това, защото не получи мнозинство в представителната квота на съдебната власт? Въвеждането на такъв тип отваряне на процедурата по номинации всъщност щеше да даде една публичност – такава, каквато самите Вие от мнозинството казвате, че трябва да има в този избор. Прозрачността в избора е на най-висше ниво. Добре, и какво чухме всъщност? Че не са това организациите, които би следвало единствено да имат право да номинират. Добре – страхотно! Но ако споделяте тази идея, че процесът трябва да е публичен, можеше да ги оправите между първо и второ четене. Можеше да отворите процеса по номинации, можеше да не слагате никакви ограничения. Ние чухме единствено мотиви защо тези организации не са всичките. Да бяхте направили мотиви да се отворят, ако споделяте идеята, че тази квота трябва да е обществена и че ние трябва да имаме прозрачен публичен процес, при който предложенията стигат до народните представители. За съжаление, това в Комисията не намери разрешение, а виждам, че и в залата също няма намерение въобще в тази посока. Сега, казаха се и всъщност се коментираха преди това допълнителните гаранции, свързани с избора на Висшия съдебен съвет, по-скоро допълнителните изисквания към кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет. Между другото, между първо и второ четене и в Комисията се въведе едно-единствено допълнително ограничение спрямо сега действащия закон, а именно – в чл. 18 се въведе една допълнителна несъвместимост: ако лицето е изпълнявало за шест или повече месеца функциите съответно на председател на двата върховни съда или на прокуратурата. Между другото беше направена и редакция, като, колеги, аз ще коментирам по същество редакцията. Аз, честно да Ви кажа, не виждам въобще какъв е смисълът за слагането на този срок. Дали лицето ще е изпълнявало функциите за пет месеца, за пет месеца и 15 дни или за шест месеца, когато ще настъпи тази несъвместимост – каква е разликата? И ако трябва да сме последователни – след като си бил избран да изпълняваш функциите председател на върховните съдилища или главен прокурор, то независимо от това колко време си го правил, би следвало тази несъвместимост да е налице. Но всички други допълнителни гаранции, допълнителни изисквания към членовете бяха отхвърлени, пак под риск от противоконституционност. Защото Конституцията казва: „юристи с високи професионални нравствени качества, 15 години стаж“. Добре, колеги, аз не разбирам тези аргументи и аргументите за приемането на тези нови текстове. Тези аргументи са абсолютно валидни и за този текст. Ако не желаете да слагаме ограничения, защо слагаме това ограничение, а пък другите ги отхвърляме? Липсват реални аргументи. Защото ако другите са противоконституционни, би следвало и това да има риск от противоконституционност. Така. Какво всъщност се прие между първо и второ четене и сега ще бъде потвърдено от залата? Единствено се вдигнаха изключително много очакванията към правилата, които следва да бъдат приети от Народното събрание по избора на Висшия съдебен съвет. Всичко, което ние си представяме като допълнителни гаранции за този избор, Вие казвате всъщност, че ще го покриете от правилата. И приехте текст, че с правилата могат да се въведат допълнителни критерии, изисквания и по-скоро проучване за това дали кандидатите имат съответните професионални и нравствени качества, за да бъдат членове на Висшия съдебен съвет. Което между другото, поставя изключително големи очаквания към самите правила. За съжаление, още нещо трябва да констатираме. Ако Вашето намерение още от началото е било да се движим само по този ред – да оставяме всичко за правилата и за всички реформи, които според Вас не им е сега моментът, мястото или съответно има риск от противоконституционност за тях, защо забавихме целия законодателен процес с един месец? Защо забавихме започването на процедурата по избор на членове с един месец? И сега да се чудим как тази процедура… И ще коментираме по-нататък в текстовете – има и предложения, които сте раздали на групите, с което сега трябва да ограничаваме сроковете за избор от професионалната квота, съответно ще трябва да се съобрази и парламентарната квота, за да могат да приключат преди президентската кампания. Това ми е цялата чуденка: защо се случи това нещо? И още нещо, което е рисковано в цялото изказване, което се чу и до момента от представителите на „Прогресивна България“, че всъщност цялото тяхно поведение се е определяло от становищата, които те са получили, и заради това са оттеглили, така да кажа, и са изоставили някои техни идеи, които са вкарали между първо и второ четене. Колеги, няма нищо лошо да се вслушвате в становищата. Но не може да казвате Вие тук, защото казахте, че Вашето мнение се определя изцяло въз основа на тях. Това е много рисково. Това казахте до този момент. Това е много рисково и не трябва да бъде така, защото да, действително, Вие сте представители на обществото, но сте изпратени тук, за да имате съответно сериозно мнение, което да защитавате. И действително да съобразявате становищата, които сте получили, а не изцяло да поставяте Вашите идеи въз основа на тях. Защото така какво казвате? Всяка една реформа, която предложите, ако има достатъчно негативни становища по нея, Вие ще я изоставяте. Това не е добре. И за финал ще кажа нещо за законодателния процес, който Вие преди малко защитавахте. Аз ще поема темата от малко по-различна гледна точка. Не е това колко редакции са се правили и така нататък, защото те понякога се налагат от дебат в Комисията. Но начинът, по който голяма част от предложенията стигнаха в доклада на Комисията, е абсолютно порочен. Колеги, аз наистина се надявам това нещо да е било инцидентно. Няма как с предложения за редакция в доклада да се вкарват предложения за ключови изменения в Закона за съдебната власт, които дори не са били част от законопроектите на първо четене, не са били част от предложенията между първо и второ четене, и с предложение за редакция ние да променяме други положения в Закона, които пак казвам, не са отворени със Законопроекта по никакъв начин. И най-лошото е, че те са обозначени в доклада като предложения за редакция. А именно това би следвало да бъде чисто правно-техническа корекция, с която всички се съгласихме на Комисията, установихме всъщност, че не е такава и поне колегите след това започнаха да припознават тези редакции, за да е ясно как са стигнали те до Народното събрание. Но процесът – кой ги е написал тези предложения, защо са в доклада, от Министерството ли са дошли, е много ключов и се надявам повече това нещо да не се случва, защото тази практика е порочна. Защото текстове се приемат дори не мога да кажа и на едно четене, въпреки че Конституцията казва, че трябва на две четения. Това са текстове, които дори не са предложени между първо и второ четене. Като, между другото, трябва да кажем, че в нито една част от Законопроекта на първо гласуване не се отваря темата, която ще разгледаме в следващия параграф. Между другото, тук е докладван първият параграф, в който се замесва тази тема, а именно с директора на националното следствие и неговата титла – так