Атанас Владиславов Славов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, моето изказване ще обхване параграфи 4, 5, 6 и 7. Уважаеми колеги, със Законопроекта за промени в Закона за съдебната власт от „Демократична България“ си бяхме поставили една много ясна цел. Да се осъществи избор на нов Висш съдебен съвет по нови правила, за да се гарантира качеството на избраните – на тези, които парламентът най-малкото ще избере, с надеждата и че съдебната власт, като избира своите членове от своята квота, също ще избере кандидати, които отговарят на изискването за високи професионални нравствени качества. Дотук ставаме свидетели на следното. Гаранциите, които бяха заложени в общия законопроект, предложени от нас, а именно да има обществена квота при този избор, като обществена квота означава нещо много просто – да е ясно кой предлага членовете от страна на парламента, тези, които парламентът избира. Депутатите сами звънят на някакви хора и ги канят или тези хора се самопредлагат, или има някакъв светъл, ясен, публичен процес, по който стават тези номинации от парламентарната квота – от името на институции, от името на организации. В нашия законопроект бяхме предложили тези институции и организации да са, от една страна, трите най-добри факултета по право – юридически факултети в страната, за които има обективна национална рейтингова система, и Висшият адвокатски съвет. Това бяха нашите предложения, а парламентът избира. Може и да не избере предложените от юридическите факултети и от Висшия адвокатски съвет а да избере единствено предложените от народните представители. Това предложение беше отхвърлено, тоест в частта за избор на парламентарната квота ще сме по стария ред, който знаем 36 години до какво доведе. Втората гаранция, че ВСС ще работи по нов начин, беше чрез така нареченото особено квалифицирано мнозинство или двойно мнозинство за вземане на решения, при което мнозинство се отчита гласа на съдиите, избрани от съдии, което е препоръка на Венецианската комисия, тъй като нашата структура на нашия Висш съдебен съвет не отговаря на стандарта за независимост на тези органи. Тази препоръка е давана повече от десет години, а досега не е изпълнена. Опитът да бъде изпълнена през промените в Конституцията, за съжаление, беше отменен от Конституционния съд, но не на юридически основания. Двойните мнозинствата трябваше да гарантират, че гласът на съдиите във Висшия съдебен съвет се чува. Защото този глас досега не се чува. Чува се гласът на парламентарната квота и гласът на прокуратурата, но гласът на съдиите, избрани от съдии, не се чува. Конкретен пример. В момента във Висшия съдебен съвет знаете ли колко съдии, избрани от съдии, има? От 25 членове. Знаете ли колко са? Четирима. Четирима – бяха шестима, двама напуснаха. Значи в целият Висш съдебен съвет само четирима съдии са избрани пряко от своите колеги. Не мнозинство. Те са дори квалифицирано малцинство – тези четирима съдии, от които само двама последователно гласуват против хората на статуквото във Висшия съдебен съвет. Да не ги назовавам по име. Значи само двама или трима от настоящия състав съдии, избрани от съдии, защитават всъщност независимостта на съдебната власт. Ние как гарантираме, че в следващия състав на Висшия съдебен съвет ще се промени нещо? Ами от приетите досега правила не гарантираме, тоест остава да се надяваме и аз продължавам да се надявам. И аз се надявам, че мнозинството наистина иска и вярва, че можем да направим такава селекция, такъв избор на нови членове на Висшия съдебен съвет, поне от парламентарната квота, които да отговарят на изискванията за професионализъм, интегритет, авторитет сред професионалната общност. И аз се надявам, и се надявам заедно да ги изберем. Но, уважаеми колеги, тук освен надеждата е важно да имаме и увереност. Аз увереност обаче не мога да имам. Защо? Защото гаранциите, които вкарахме на законово ниво, ги демонтираме. Няма ги. Няма да бъдат подкрепени. Затова ни остава само да се надяваме и да се молим. Аз като християнин ще се моля, освен да се надявам. Дано това да гарантира избор на достойни кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. И последно, за така наречените смесени състави, които ние предлагахме – всички основни въпроси, свързани с кариерното израстване и дисциплинарните производства на магистрати, да се решават от смесен състав, от съдии от ВКС и ВАС. Такива състави действат и понастоящем, и са включени във Висшия съдебен съвет. Това също се отхвърли, предложи се друг модел, при който имаме всъщност сепариране. Общите съдилища – техните кадрови въпроси се решават от ВКС, а специализираните административни съдилища – техните въпроси се решават от ВАС. Дали това е добро решение, предстои да видим, аз имам своите съмнения. Разбира се, по всяка една от тези теми можем да дискутираме много в детайли, както правихме в Правната комисия. И там дебатът наистина беше задълбочен и професионален, за което благодаря на председателя на Правната комисия и на колегите. Но тук е важно да кажем къде са тесните места, къде са рисковете. Когато приемаме ново законодателство без гаранции, че ще се изберат хора с висок професионализъм, интегритет и авторитет сред професионалната общност, остава да разчитаме на така наречените метаюридически явления. Едно от тях е надеждата. Аз продължавам да се надявам, но ставам все по-голям скептик. Благодаря Ви.