Мирослав Николаев Иванов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз може би ще засегна голяма част от параграфите, така че, госпожо Председател, моля да приемете, че ще се изказвам по всички изчетени текстове, включително и по заглавието. Изказването ми, колеги, няма да бъде прекалено дълго и обстойно. Аз бих искал да започна с това, че си давам сметка за тежестта на задачата, която, колеги, Вие от „Прогресивна България“, носите към днешна дата, с голямата отговорност, която Ви бе гласувана – да имате пълно мнозинство в пленарната зала, и с очакванията на българското общество за промени. Давам си сметка, че проблемите в сферата на съдебната система са огромни. Съзнавам, че Вие също си давате сметка за това, колеги, които сте в Правната комисия, и другите юристи, които участват в дебата, без да са членове на Комисията – предполагам, че има такива. И си давам сметка, че Вие нямахте много време да подготвите своите предложения, да подготвите процедурата, защото голяма част от Вас може би се включиха в екипа на „Прогресивна България“ в рамките на предизборната кампания. Давам си сметка за тези обстоятелства и си давам сметка, че е трудно да влезеш в обувките на законодател, на нормотворец, на екип, който носи политическата отговорност от позицията на мнозинството. Давам си сметка за тези обстоятелства, затова и съм се въздържал да бъда силно критичен към част от действията, които бяха предприети в рамките на законодателния процес дотук. Но не мога да не спомена и да не отбележа, че в рамките на законодателния процес по внесените законопроекти, касаещи Закона на съдебната власт, бяха допуснати множество порочни практики, които се надявам в хода на работата на това Народно събрание да бъдат отстранени и да бъдат сведени до минимум. Действително бяха приети три законопроекта на първо четене по Закона за съдебната власт. По два от тях, внесени от опозицията, почти нищо от текстовете не остана в корпуса на закона. Това, което гласуваме, това, което ще бъде подкрепено, ще влезе като пето изменение днес или най-вероятно утре. Това само по себе си в някаква степен е смущаващо, защото изначално обществото дава кредит на доверие на направените предложения, впоследствие оттегля този кредит на доверие. И да, действително се проведе сериозен дебат в Правната комисия, провежда се интензивен дебат и днес тук. Може да бъде и една идея по-интензивен, дотолкова, доколко се обсъждат изключително важни теми, но все пак дебатът е съдържателен. Отливът на това доверие към двата законопроекта, които са внесени от опозицията, поставя някои въпроси, в които аз няма да навлизам в момента и с които не бих искал да спекулирам, но със сигурност се надявам в бъдеще предложенията, които правим, да намират повече внимание и да бъдат с повече доверие в управляващото мнозинство не защото трябва да има уважение към опозицията, а защото предложенията, които правим, действително в голямата си част са добре аргументирани. Те стъпват на нашия опит – положителен или горчив такъв, стъпват на становища на международни организации, на процес, който се е развивал далеч преди, да кажем, „Продължаваме Промяната“ да е в политиката или колегите от „Да, България!“, доколкото ДСБ са с далеч по-голям политически опит. Някои от предложенията събудиха дори насмешка, въпреки че аз считам, че те не следваше да предизвикат такава реакция. Давам пример с изискването за деклариране и изследване на обстоятелството дали дадени кандидати ще бъдат членове на тайни общества. За мен това е една изключително сериозна тема, защото в българската общественост битува може би основателно съмнение, че някои представители на висши органи в съдебната система са били членове на подобни общества. България е изключително малка. Колеги, убеден съм, че Вие с времето ще осъзнавате от позицията вече на народни представители колко малка е България и колко бързо различни икономически влияния си намират път до определени хора. И подобни общества наистина са проекция и отражение на икономически задкулисни интереси, които след това си поправят път в тази зала и в компетентните институции. Надявам се да си даваме сметка за това, и кандидатите, които ще бъдат представени може би късното лято и ще бъдат обсъждани тук наесен, действително да бъдат почтени хора с интегритет, на които ще бъде възложено и които ще поемат тежестта, която им е възложена по силата на Конституцията и законите на страната, да вкарат ред в съдебната система, защото определено има нужда от това. Предложенията, които Вие отхвърлихте с аргументите за противоконституционност. Аз няма да влизам в този дебат дали са такива, дали не са, дали са разумни, или не, това е решение на мнозинството във Ваше лице – да оставите отговорността за номинации само и единствено на квота, избирана от Народното събрание, само и единствено на народни представители. Това е Ваше решение. И се надявам да си давате сметка за отговорността, която произлиза от това. Веднага се аргументирам защо. Защото, колеги, убеден съм, че Вие вече имате лошия и горчив опит от това почтени хора, професионалисти във своята сфера да отказват да заемат публични длъжности. Когато поставим още едно стъпало, още една условност, тоест съсловна организация предлага, и този избор да бъде от народен представител, както Вие казвате – съсловни организации или други организации могат да предложат, а пък народният представител да припознае, това означава още една стъпка в процеса по номинацията. Става още по-трудно хора, които имат интегритет, хора, които имат опит и качеството да бъдат избрани за тези изключително важни позиции, да се съгласят да участват в този избор. От друга гледна точка, когато ти си излъчен от един академичен съвет, от една общност, то това не е просто политическа номинация. Ти оставаш политически встрани от тези процеси. Но за теб, за този човек, би било изключително престижно да бъде излъчен като номинация. Така че това щеше да даде възможност повече кандидати да приемат действително номинациите си и да участват в надпреварата, да бъдат част от Висшия съдебен съвет. Така че аз тези предложения, които ние и колегата от „Демократична България“ също бяхме направили, намирам за изключително разумни и полезни. И пак казвам, бягам от диалога дали биха били, или не биха били противоконституционни. Колегите преди мен изразиха мнение, че трябва да сме една идея по-смели. Това е концепцията, която аз също изповядвам. Не Ви я налагам, разбира се, няма и как да го направя, но се надявам, нещата, които казвам, да оставят някаква следа у Вас. Може би за финал, за да не удължавам прекалено много тази дискусия, тя беше достатъчно дълга дотук, така ли иначе, към колегите юристи от „Прогресивна България“ се обръщам: колеги, Вие ще бъдете коректива на номинациите, които Вашата парламентарна група ще направи. Аз се надявам добре да проверите всяко едно име, което бъде представено, всяко едно име, което бъде дадено на Вашето внимание. Защото дори една грешна стъпка встрани може да означава много, да не е просто случайност, защото опитни юристи случайно бъркат. Това е моят опит и като юрист, и като човек, който е част от политическия живот на страната. Та апелирам към Вас и Ви моля да запомните моите думи: проверявайте всяко едно име, което някой ще Ви предложи, за да получи Вашата подкрепа като член на парламентарната квота за Висшия съдебен съвет. Благодаря Ви за вниманието.